Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Питър грижливо си отбеляза всички техни по-забележителни изрази и от време на време предприемаше проверки, за да открие дали тези изрази не се проявяват вече и другаде. Не всички се използваха, но повечето от тях се споменаваха тук и там, а някои се появиха дори в главните дебати по най-престижните мрежи.
— Вече ни четат — каза Питър. — Идеите ни намират почва.
— По-скоро изразите ни.
— Точно това е показателят. Вече имаме някакво влияние. Все още не ни цитират по име, но обсъждат въпросите, които повдигаме. Ние помагаме да се състави дневният ред. Значи успяваме.
— Ще се опитаме ли да се включим в главните дебати?
— Не. Ще изчакаме, докато ни поканят.
Занимаваха се с това едва от седем месеца, когато една от мрежите от западното крайбрежие изпрати съобщение до Демостен. Предложение за седмична колонка в съвсем прилична информационна мрежа.
— Не мога да водя седмична колонка — рече Валънтайн. — Та аз дори нямам още менструация.
— Двете неща нямат нищо общо — отвърна Питър.
— За мен имат. Аз съм все още дете.
— Кажи им, че си съгласна, но тъй като предпочиташ да не си разкриваш самоличността, искаш да ти плащат в информационно време. Така чрез колективната им самоличност ще получиш нов, закодиран пропуск.
— И ако правителството реши да проследи…
— Ти просто ще бъдеш личност, която може да се включва чрез тяхната мрежа. Гражданският пропуск на татко изобщо няма да играе. Онова, което не мога да проумея, е защо потърсиха първо Демостен, а не Лок.
— Талантът винаги изпъква.
Като игра всичко това бе забавно. Но Валънтайн не харесваше някои от позициите, които Питър налагаше на Демостен. Демостен започна да се развива едва ли не като коментатор-параноик, върл противник на Варшавския договор. Тревожеше я само това, че Питър бе онзи, който знае как да използва страха в писанията си, и тя трябваше непрекъснато да ходи при него за идеи. Междувременно неговият Лок следваше умерената им емпатична стратегия. Това донякъде имаше смисъл. Като я караше да играе ролята на Демостен, това означаваше, че той също притежава известна емпатия. Лок също можеше да използва страховете на останалите. Но най-лошото бе, че тази й роля я поставяше в пълна зависимост от Питър. Тя не можеше да го зареже и да използва Демостен за свои собствени цели. Тя не би знаела как да го използва. И все пак тази зависимост бе двупосочна. Той също не можеше да играе ролята на Лок без нея. Или пък можеше?
— Останах с впечатлението, че идеята бе да се обедини светът. Ако пиша все така, както ти настояваш, Питър, аз направо призовавам да се започне война, за да се ликвидира Варшавският договор.
— Ти не си за война, а за открити информационни мрежи и за забрана на заглушаването. За свободно преливане на информацията. Съобразяване с правилата на Лигата, за бога!
Валънтайн неволно заговори с гласа на Демостен, макар че сигурно не изразяваше неговото мнение.
— Всекиму е известно, че още от самото начало на Варшавския договор на него е трябвало да се гледа като на отделна единица, в която тези правила са били спазвани. Международният информационен поток е все още свободен. Но между държавите от Варшавския договор тези въпроси са тяхна вътрешна работа. Ето защо те бяха склонни да допуснат американска хегемония в Лигата.
— Ти оспорваш позицията на Лок, Вал. Имай ми доверие. Трябва да призоваваш само към едно — Варшавският договор да загуби официалния си статут. Трябва да предизвикаш у много хора истински гняв. След това, когато започнеш да осъзнаваш нуждата от компромис…
— Тогава те просто ще престанат да ме слушат и ще тръгнат на война.
— Имай ми доверие, Вал. Знам какво правя.
— А откъде знаеш? Ти не си по-умен от мен, а и ти е за пръв път.
— Аз съм на тринайсет, а ти на десет години.
— Почти на единайсет.
— А освен това знам как тези въпроси влияят на хората.
— Добре. Ще го направя, както казваш. Но няма да пиша за неща, които призовават към свобода и смърт.
— И за тях ще пишеш.
— И един ден, като ни хванат и се зачудят защо сестра ти е такъв отявлен подпалвач на война, направо мога да се обзаложа, че ще им кажеш, че ти си ме накарал да пиша така.