Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
В Лаборатория 3 пък близнаците бяха разположен няколко проектора, готови да покажат изумителния материал, заснет при Стоунхендж.
Уест взе от Зоуи Огнения камък и обясни:
— Преди да пречистим, който да било от Стълбовете, трябва да знаем къде и кога трябва да бъдат сложени, така че започваме в Лаборатория 3. Лаклан, Джулиъс — ваш ред е.
Изгасиха осветлението и всички затаили дъх загледаха вълнуващия видеозапис на ритуала при Стоунхендж, заснет от Лаклан и Джулиъс.
Виолетова светлина обля лицето на Джак, докато наблюдаваше как Огнения камък избухва за живот в центъра на тъмния кръг от древни камъни.
Джулиъс коментираше:
— Обърнете внимание на изображенията върху камъните, получаващи се благодарение на вдлъбнатините по тях, на лишеите и на светлината, хвърляна от Огнения камък. По-късно ще разгледаме тези изображения в по-големи подробности, но сега…
В този момент Огненият камък излъчи шестте меча виолетова светлина и заби един по един тънките като от лазер лъчи в няколко от подпорните камъни.
Малко по-късно всичко свърши и Стоунхендж отново потъна в тъмнина. Джулиъс спря възпроизвеждането и започна да показва на екрана различни цифрови снимки.
— Окей — започна той отново. — Нека сега анализираме всичко това малко по-методично. Ето как изглежда един от трилитите преди светлинното шоу.
И показа следната цифрова снимка:
— По време на ритуала обаче, когато бе осветен от лъча на Огнения камък и лишеите по него оживяха, изглеждаше така:
— Погледнете десния подпорен камък — каза Лаклан — и вижте колко ясно различим е контурът на африканския континент. Отгоре дори се различава Средиземно море. Червено море, което се е образувало от разлив в по-скорошни геоложки епохи, още не съществува.
Лаклан набързо изложи теорията на близнаците, че изображенията върху камъните представляват континентите и океаните такива, каквито са били преди милиони години, много преди разтопяването на ледените шапки и повишаването на нивото на Световния океан, довело до оформяне на съвременните брегови линии.
— А какво представлява изображението върху левия подпорен камък? — разнесе се в тъмнината гласът на Робъртсън.
— При него нещата са малко по-трудни — каза Джулиъс. — Както можете да видите, то показва къс земя отдясно и горе, така че според нас става дума за част от океана, но все още не сме определили географското място.
Лаклан продължи:
— На десния подпорен камък може още да се видят три осветени звездообразни обекта. Това са точките, в които попаднаха лъчите от Огнения камък. Номерирали сме ги 1, 2 и 4, докато 6 — както ще видите — е на левия подпорен камък. Това беше редът, в който лъчите попадаха върху тях.
— Редът, в който трябва да бъдат сложени Стълбовете — обади се Магьосника.
— Да — съгласи се Джулиъс, — точно така. Така мислим.
— Радвам се, че годините, които съм вложил в изследване на този въпрос, заслужават одобрението ви. — Магьосника се подсмихна.
— О, извинете — каза Джулиъс. — Ето сега и другия трилит, който бе осветен от лъчи с номера 3 и 5.
— Отново трябва да поясня, че работим върху точните координати на тези точки. Виждате, предполагам, че бреговите линии са много стари — изобразени са очертанията отпреди може би стотици милиони години — и нямат почти нищо общо със съвремието. Така че, както и на предишната снимка, засега не разполагаме с точните съответствия на тези места.
Разказа пое Лаклан:
— Във всеки случай, според изследването на професор Епер, всяка от тези осветени точки представлява врях или ъгъл на една гигантска шествърха Машина.
Намеси се Джулиъс:
— Представете си две пирамиди със залепени основи, образуващи диамант във вътрешността на Земята.
Магьосника го прекъсна:
— Нека изясним нещо, момчета. Тези точки представят местоположенията на шест храма, или светилища може би гробници: изобщо — подземни съоръжения, чието великолепие ни е трудно дори да си представим. И във всяко едно от тези свещени места ние трябва да поставим по един пречистен Стълб.
— Да. — Джулиъс кимна. — Това уточнение е много важно.
— Но къде са те? — сопнато попита Пол Робъртсън. — Първото място, изглежда, е някъде из Египет…
— Доста добро предположение — одобри Лаклан. — Африканските места са най-лесни за уточняване благодарение на относителната неизменност на контура на континента през геоложките епохи. Използването на джипиес в комбинация със спътникови снимки се оказа доста ефективно.