Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Лили излезе с наведена глава, по нощница и пантофи.
Джак сложи ръка на рамото й.
— Лили, не съм сигурен спомняш ли си Соломон. Беше ни съсед в Кения и често ни посещаваше. Сега наглежда фермата ни там, просто в случай, че някога се върнем.
— Боже, боже… колко сме пораснали — възкликна Соломон. — Та ти скоро ще ме стигнеш на ръст!
Уикам също разглеждаше Лили, но мълчеше. Беше видимо тъжен.
После се обърна към Джак.
— Не мога да остана много, Джак. Отново са ми по Петите. Все пак реших да се отбия и те поздравя.
— Миналия месец идваха и ме разпитваха за теб — каза Джак. — Контрабанда на оръжие. Казаха ми, че по погрешка си присвоил американска пратка оръжие.
— О, не беше никаква грешка. Знаех точно за какво става дума — призна Уикам. — Както знаех и закъде пътува пратката.
— Внимавай, Уик. — Джак го погледна загрижено. — Онзи, който за едни е рицар, за други е пират.
— Вече пират ли ме изкараха?
— Ако продължиш да си присвояваш оръжие на ЦРУ предназначено за африканските главорези, скоро ще пратят по следите ти целия Седми флот в Индийския океан.
— Голяма работа! — Уикам сви рамене. — Американските военни могат да бъдат победени. Виж какво направи дори ти, да не говорим за мен.
Джак се усмихна.
— Казах само да внимаваш.
— Обещавам. Обади ми се, ако някога минаваш покрай Занзибар — каза Уикам. — Бирата е от мен.
В полунощ небето се озари от празничните илюминации. От покрива на Бурж ал Араб гледката бе поразяващо красива. Всички охкаха и ахкаха. Пустинното небе светеше в милиони цветове.
А когато фойерверките спряха и Лили се обърна Джей Джей Уикам си беше тръгнал.
След няколко дни, когато бяха сами, Лили попита Джак за него.
— Той е добър човек — обясни Джак. — Свестен мъж. В Съединените щати обаче го съди военен съд за това, че е направил каквото е трябвало.
— А какво е направил?
— По-важно е какао не е направил. Уик беше помощник-капитан на подводница в състава на американския флот — малка подводница, клас „Стърджън“, действаща в района на Диего Гарсия — американска база в Индийския океан — със задачата да патрулира по крайбрежието на Източна Африка… Както и да е, няколко дни след инцидента със сваления „Блек Хок“ в Сомалия подводницата му прихванала нерегистрирана подводница, клас „Кило“ на път за частен пристан на сомалийски главатар — руски пирати в стара руска подводница, контрабандиращи оръжие. Капитанът на Уик му заповядал да се качи на борда на руската подводница и да я откара в Диего Гарсия… Само че когато се качил на борда, Уик намерил там сандъци с американски ракети „Стингър“ в компанията на един разярен агент на ЦРУ. Оказало се, че ЦРУ било в процес на дестабилизиране на Източна Африка по пътя на въоръжаването на всички местни главатари.
— И какво направил?
— Изпълнил заповедта, обезвредил с малък отряд руските пирати, поел командването на подводницата и поел по курс към Диего Гарсия… Само че по средата на пътя получил нова заповед, този път от щаба на флота, да предаде подводницата на американския агент и да забрави, че изобщо я е виждал… Уик бил поразен. Зад тази операция наистина стояли големите клечки. Затова взел решение. Било му писнало, а понеже вече нямаше семейство, за което да се безпокои, решил да направи друго. Спрял насред Индийския океан и изхвърлил зад борда целия екипаж заедно с разярения агент — дал им надуваем спасителен сал все пак… Понеже знаел, че го чака трибунал, дал възможност на подчинените си в отряда, с който превзел подводницата, да се оттеглят — всъщност настоял да го направят, да помислят за кариерите си. Повечето го послушали и той отпратил и тях на салове, дал им и предаватели, та да ги открият по-бързо… С останалата шепа хора задържал подводницата и оттогава я използва — патрулира на своя глава по източноафриканското крайбрежие и има за бази няколко станции за зареждане от времето на Втората световна война. Съдиха го задочно за неизпълнение на заповед и го осъдиха на двайсет и пет години военен затвор. Все още има валидна заповед за задържането му.
— Пират ли е? — Лили не разбираше.
— За африканския народ е герой — единственият, който се противопоставя на местните главорези, като им спира пратките с оръжие. Освен това снабдява безплатно хората с храна, без да иска нищо в замяна. Наричат го Морския рейнджър. За нещастие краде прекалено много от храната, изпращана от западни компании, така че за Съединените щати и Великобритания е пират.
Лили смръщи вежди.
— Когато го видях на Нова година, ми се стори… някак познат. Имам чувството, че вече съм го виждала.