Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— И по какъв начин тези статуи ни разкриват место, нахождението на светилището? — наруши тишината Лешояда.
— С третите си очи — усмихнато отговори Джак.
— О, Джак… — промълви Магьосника. — Ти си гений!
— Какво… Какво означава това? — не се стърпя Ятагана.
Джак заговори със светнал поглед:
— Предполагам, че ако отидем в Абу Симбел и внимателно продължим линията на погледа, започващ от третото око на всеки комплект от статуите — говоря за статуите на Рамзес и Нефертари, — те ще се пресекат в мястото на първия храм светилище.
Групата се прехвърли в Лаборатория 2, където на работна маса лежеше Жертвеният камък на майте. Всички се събраха в отделената със стъклена стена стая за наблюдение.
Магьосника започна да обяснява:
— В допълнение към местонахожденията на храмовете светилища трябва да знаем и датите, до които в тях трябва да бъдат сложени Стълбовете… Във входната зала на Лао Дзъ в Китай с Танка открихме следната препратка за поставянето на първия Стълб:
ПЪРВИЯТ СТЪЛБ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЛОЖЕН
ТОЧНО 100 ДНИ ПРЕДИ ЗАВРЪЩАНЕТО.
НАГРАДАТА Е ЗНАНИЕ
Ние вече бяхме изчислили Завръщането — така се нарича пълното завъртане на Тъмното слънце, когато орбитата му го доведе до периферията на нашата слънчева система — и това е денят на пролетното равноденствие идващата година, т.е. 20 март 2008. Като отброяваме назад, не е сложно да се установи, че първият Стълб — подходящо пречистен — трябва да бъде сложен на мястото му на 10 декември тази година, на светлината на Тъмното слънце, което означава по време на „изплувана Титаник“.
— Десети декември — сухо отбеляза Стреч — е утре.
— Да.
— Не пришпорваме ли малко нещата?
Магьосника сви рамене.
— Когато бъде изгубено, древното знание не винен бива намирано своевременно. До момента имахме късмет. С Танка знаехме за крайния срок през 2008-а, затова смятахме, че разполагаме с предостатъчно време. Изненадахме се, че слагането на първите два Стълба трябва да е толкова скоро и толкова по-рано от останалите четири. Зоуи? Огненият камък в теб ли е?
Зоуи извади Огнения камък от раницата си и му го подаде.
Старият професор излезе от стаята за наблюдение, мина пред къс коридор, ограничен с две херметично затварящи се врати тип въздушен шлюз, и влезе в Лаборатория 2, където бе Жертвеният камък.
Всички напрегнато наблюдаваха как Магьосника поднесе малката златна пирамида над Жертвения камък. Две видеокамери с висока разделителна способност тихо бръмчаха в тишината — запечатваха изображението на Жертвения камък от две страни.
Трудно беше да се намерят два по-различни камъка: Огненият беше много гладък, златен и блестящ, докато Жертвеният бе грапав, надраскан и целият в червеникави петна.
Но въпреки това те изглеждаха някак… свързани. Сякаш бяха изработени от един и същи майстор.
В една от двете плоски части отгоре на Жертвения камък бе издълбан квадратен отвор, който идеално съответстваше на основата на Огнения камък.
— Окей — разнесе се от говорителите гласът на Магьосника. — Сега ще поставя Огнения камък върху Жертвения…
Бавно и много почтително той поднесе Огнения камък над вдлъбнатината в Жертвения…
… и спусна основата на пирамидата в нея.
Затаил дъх, Джак напрегнато гледаше през стъклената стена.
Огненият камък влезе във вдлъбнатината. Вече свързан с Жертвения.
Магьосника отстъпи крачка назад.
Не стана нищо.
А после кристалът на върха на Огнения камък започна да блещука.
От сдвоените камъни се разнесе засилващо се басово бучене.
Магьосника гледаше невярващо.
Бръмченето внезапно спря.
Тишина.
Никой не помръдваше.
В следващия момент — тишината беше просто красива — върху повърхността на Жертвения камък започнаха един след друг да просветват ослепителнобели символи — различни и един по един.
Най-напред светваше по-ярко един символ — все така в абсолютната тишина, — после потъмняваше, за да светне следващ, и така нататък.
Беше някаква поредица.
Близнаците записваха всичко.
— Числа и епохите на майте — каза Магьосника по интеркома. — Светят само числовите символи, изобразяващи дати. Критичните дати.
Възпроизвеждането продължи общо около четиридесет секунди, после просветването престана и двата древни камъка се върнаха към предишния си вид.
Половин час по-късно — след като Магьосника, Танка и близнаците наблюдаваха неколкократно видеозаписа на събитието и след като обработиха числата — Магьосника обяви: