Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Госпожице Йоланте Комптън-Джоунс, позволете ми да ви представя капитан Джак Уест.
Джак забеляза, че Робъртсън представя него на нея — тънкост в дипломатическия протокол, която освен кавалерството предполагаше и че жената е високопоставено лице.
Йоланте Комптън-Джоунс стисна ръката му здраво, по мъжки. Не скри, че го разглежда с интерес, и показа с усмивката си, че онова, което вижда, й харесва.
— Ловеца — каза тя, сякаш вкусваше думата. — Репутацията ви ви прехожда.
— Благодаря, госпожице Комптън-Джоунс.
— Казвайте ми Йоланте. Аз съм официалният Пазител на Личния кралски архив на дома Уиндзор — длъжност, съществуваща от седемстотин години, която може да се заема само от роднина по пряка линия на монарха.
— При това само от талантлив такъв — допълни Робъртсън. — Човек, на който кралицата вярва абсолютно.
Йоланте игнорира комплимента и подаде на Джак Кадифената кутия.
— Инструктирана съм да ви връча това лично.
Той отвори кутията, за да види Стълба в нея.
И трябваше да положи максимални усилия, за да не ахне.
Виждаше Стълб за първи път в живота си и величественото му великолепие не можеше да не го изненада.
В подходящо оформената кухина на кутията лежеше нешлифован диамант с големината и размера на тухла. Не блестеше като диамантите, които бе виждал. Беше замъглен, полупрозрачен, и приличаше по-скоро на парче лед, отколкото на диамант. И въпреки това беше смайващ.
— Принцеса Йоланте е емисар на дома Уиндзор по въпроса — уточни Робъртсън.
— Принцеса Йоланте? — не се сдържа Лили. — Ти си истинска принцеса?
Йоланте се обърна и сякаш чак сега видя Лили. Усмихна се мило и се поклони по възможно най-женствения начин, който Лили бе виждала.
— Здравей. Ти трябва да си Лили. Чувала съм много за теб. Ти си също от кралски род, при това много по-стар от моя. За мен е удоволствие да се запозная с теб.
Двете се здрависаха. Бузите на Лили пламнаха, розовите връхчета на косата й затрептяха.
— И да, предполагам, че формално съм принцеса продължи Йоланте. — По-скоро съм далечен член на кралското семейство, втора братовчедка на принцовете Уилям и Хари.
— Не е възможно…
Стоящата до Лили Зоуи завъртя поглед към тавана и в този момент Йоланте „забеляза“ и нея и вежливо се осведоми:
— А вие сте?
— Зоуи Кисейн, ирландски десантчик. Опасявам се, без кралска кръв.
Лили не пропусна да се намеси:
— Зоуи също е принцеса. Искам да кажа — прозвището й е такова.
— Така ли било? — прошепна Йоланте и не пропусна да погледне розовите връхчета на русата коса на Зоуи, преди да коментира съвсем спокойно: — Колко чудно, наистина.
Джак забеляза, че очите на Зоуи пламват, и побърза да се намеси:
— Вие много по-добре от нас знаете, Йоланте, че имената са важни. Човек може да направи много неща с едно име, включително да скрие миналото си. Днес вие ни донесохте Стълба, принадлежащ на вашия род — предмет, който той съхранява много по-дълго, отколкото разполага с името си.
Сега проблесна погледът на Йоланте — тя веднага се досети накъде бие той.
Джак се обърна към Лили:
— Разбираш ли, домът Уиндзор — името, под което светът познава британското кралско семейство — фактически съществува от 1914 година. Но макар името да е отскоро, самият род е много, много стар. Първоначално са били известни като Тюдори, после Стюарт, през деветнайсети век стават Сакс-Кобург-Гота — съвсем немско звучащо име, което не само издава силните връзки на британското кралско семейство с европейската аристокрация, но и било доста притеснително през Първата световна война. За да запази престижа си, британското кралско семейство сменило името на своя род и се прекръстило на любимото си имение — Уиндзор.
— Наричате се на името на къща? — недоверчиво попита Лили.
Йоланте стисна челюсти.
— Симпатичният капитан в действителност е напълно прав. — После допълни малко по-тихо: — И освен това е лоялен на своите хора… — Последва кимване към Зоуи. — Както вече казах, репутацията ви е легендарна, капитане.
Джак също кимна. Малката битка за контрол в помещението беше приключила.
Уест се обърна към останалите.
— Окей. Да почваме — да отворим нашите сандъци със съкровища.
В базата имаше няколко изследователски лаборатории, две от които — известни с безличното Лаборатория 1 и Лаборатория 2 — представляваха стерилни помещения, позволяващи наблюдение през стъклени стени.
В Лаборатория 1 Магьосника беше поставил Философския камък на работна маса.
В Лаборатория 2 на работната маса лежеше Жертвеният камък на майте. Ръбат и масивен, с триъгълна засечка най-отгоре — съответстваща по форма на острието, отсичащо глава — изписан от всички страни с доста страховити надписи, разказващи за човешки жертвоприношения, камъкът сякаш излъчваше заплаха.