Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Датата от залата на Лао Дзъ е вярна. Първият Стълб трябва да бъде вложен на мястото му по време на „изплуването на Титаник“ преди изгрев-слънце утре, 10 декември. Вторият Стълб трябва да бъде сложен след една седмица, на 17 декември, отново по време на „изплуването на Титаник“.
— Абсолютно сигурни ли сте в тези изчисления? — настоя да знае Робъртсън.
— Да — отговори Танка. — Календарът на маите отдавна е синхронизиран с нашия. В интерес на истината, това е един от лесните за пресмятане древни календари.
— А как стоят нещата с останалите четири дати? — пак попита Робъртсън.
— Те засега не ни притискат — разясни Магьосника — Датите са след три месеца, но са струпани в десетте дни преди Завръщането в края на март 2008-а. По всичко личи, че сме изправени пред два отделни период на напрегната активност — единият сега, другият по-късно. Ако оцелеем след поставянето на първите два Стълба в предстоящата седмица, ще разполагаме с време за възстановяване и ще можем да се поотпуснем преди, след три месеца, отново да настъпи период на активност, свързан с поставянето за десетина дни на другите четири Стълба.
— С други думи, ако не се справим тази седмица — отбеляза Джак, — няма какво да се безпокоим за следващата година.
— Именно — потвърди Магьосника.
Отново се възцари кратко мълчание.
— Окей… — проговори пръв Джак, — в такъв случай следващата ни стъпка е да пречистим Стълбовете, с която разполагаме… Което ни води в другата лаборатория.
Групата тръгна към Лаборатория 1, където на работната маса гордо и мълчаливо лежеше Философският камък.
Магьосника, Лешояда и Стреч влязоха. Магьосника носеше Огнения камък, Лешояда — кадифеното ковчеже със Стълба на саудитите, а Стреч — другото кадифено ковчеже с донесения от Йоланте британски Стълб.
Отново всичко се записваше.
Но макар никой да не забеляза това, камерата на охранителната система в ъгъла наблюдаваше всички.
В тъмна зала на друго място на островната база други хора също наблюдаваха.
Лешояда отвори своето ковчеже и внимателно постави на работната маса Стълба на дома Сауд. Стреч направи същото със Стълба на Йоланте. Сега двата Стълба лежаха един до друг.
Бяха почти идентични: два нешлифовани диаманта с размерите на тухла, необикновени с големината си, мътни, полупрозрачни.
Джак добре знаеше, че всички диаманти изглеждат по същия начин, преди да бъдат оформени от майстор и шлифовани до искрящ блясък.
Знаеше също, че тези два необработени диаманта са много по-големи от всички намирани някога на земята.
Всъщност най-големият досега беше Кулинан, огромен скъпоценен камък, намерен в Южна Африка през 1905 година. Бил разрязан на девет по-малки камъка, наречени от Кулинан I до Кулинан IX, най-големият от които — Кулинан I, — с размерите на бейзбол на топка, в момента бе част от Кралските диаманти на Британската корона.
Едва сега Джак забеляза нещо особено в Стълбовете. Всеки от тях имаше в центъра овална кухина, малка почти кръгла камера, в която като че ли имаше някаква… течност.
Прозрачна безцветна течност.
— Но как е възможно това… — прошепна той.
— Не може да се обясни — проговори стоящата до него Йоланте. — Не подлежи на обяснение.
— Какво не може да се обясни? — обади се Лили.
Уест търпеливо обясни:
— Диамантите са от въглерод, който кристализира под огромно налягане и при висока температура. Това прави диаманта едно от най-твърдите и плътни известни вещества.
— Самата дума „диамант“ — намеси се Зоуи — идва от гръцката „адамас“ и латинската „диамас“, които означават…
— Непобедим. — Лили знаеше.
Уест продължи:
— Което означава, че в един истински диамант, след като е бил подложен на такова изключително налягане, просто не може да има кухини, да не говорим за кухини, пълни с течност. — Той натисна бутона на интеркома. — Лешояд, имаш ли някаква представа каква е течността в диаманта?
От лабораторията Лешояда отговори:
— Анализ на нашите изследователи подсказва, че това е форма на течния хелий, известна като хелий три.
Лаклан прошепна:
— Който не може да се намери на Земята. Макар да е намерен в твърда форма на Луната. „Аполо 15“ донесе образци от него.
— Ин-те-рес-но — проточи Джак.
После забеляза в Стълбовете още нещо необичайно. На горната плоска страна и на двата имаше някаква маркировка.
При Стълба на Лешояда това бе една права линия.