Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Все още няма да те убиваме — въздъхна той. — Боже, не съм се смял така, откакто лейди Изабела ме умоляваше да я пощадя — лорд Харон огледа подчинените си и се приближи. — Чакай сега да видя дали съм те разбрал, Шалот. От една страна, според теб аз съм откраднал реликвата, а пък аз не съм. От друга — той почеса с пръст синкавото си, покрито с белези от шарка лице, — казваш, че можеш да ми намериш истинската държава, което ще рече, че ти си я откраднал! А знаеш какво ги чака крадците — прошепна ми, — увисват на бесилото.
— Не, не ме разбра!
— Не, не ме разбра! — отвърна в хор цялата дяволска шайка.
Горкият аз, бях попаднал в истински кошмар! Над мен се бе свело грозното, петнисто лице на Харон, а шайката му главорези повтаряше думите ми в хор като в някоя пиеса на Марлоу. А какво правеше клетият стар Шалот? Молех се някой от хората на Кемп да ме е видял. Къде обаче се намирах? Как щяха да ме спасят? Заплаках. (Още едно от правилата на Шалот — ако дрънканиците не вървят, циврете. Хленченето печели време.) Харон изви главата ми назад.
— Не ти ли е минавало през ум — изсъска, — че знам каквото ми трябва за държавата на Карл Велики? Наистина ли си мислиш, че бих нападнал имение, пълно с въоръжени мъже? За такъв глупак ли ме смяташ, че да не забележа колко непознати плъзнаха по уличките около кръчмата? Ти си стръвта, нали, Шалот? Примамката, с която да хванат стария Харон, така ли е? Колко глупаво от твоя страна!
Кралят на разбойниците говореше като учител, който поучава някой от по-несхватливите си ученици.
— Държавата на Карл Велики не ми трябва — прошепна той. — Взех я и я продадох — Харон прочете изненадата в очите ми. — А за теб, Роджър, имам специален подарък. Помниш ли плъховете?
Изстенах ужасен.
Харон ме заудря по главата, а останалите се присъединиха, обсипвайки ме с ритници и юмруци. После ме завлякоха покрай канала до друг проход, преграден с желязна решетка. Хвърлиха ме вътре през отворената малка врата. Седнах и се зачудих как, за Бога, ще успея да се измъкна оттам. Коленичих и започнах да се моля. Заклех се да стана монах, но после осъзнах, че говоря лъжи, затова просто пропълзях в един ъгъл и заслушах, как Харон и хората му гуляят недалеч от мен. Не знаех дали е ден или нощ, но след няколко часа шайката главорези се върна с факли. Завлякоха ме обратно в подземието на лорд Харон. Масата беше отрупана с храна и чаши вино, а по пода се валяха парчета месо. Един от разбойниците, убит при пиянска свада, лежеше върху масата с прерязано от ухо до ухо гърло. Самата истина ви говоря! Бяха го оставили подпрян там, с изцъклени очи и зейнала уста. Проснаха ме на пода и вързаха с въжета китките и глезените ми. Харон, който беше много по-лош в пияно състояние, дойде и коленичи до мен.
— Ще умреш, Роджър, по начин, какъвто не можеш да си представиш. Цербер, покажи му нашия приятел.
Кучешката муцуна коленичи от другата ми страна. В ръцете си държеше клетка, а в клетката беше затворен най-грамадният и свиреп плъх, който бях виждал. Противната твар беше поне три стъпки дълга от носа до върха на опашката. Жълтите му зъби стърчаха, коремът му беше хлътнал и ребрата му се брояха. Блъскаше се в стените на клетката, а очите му, пълни с адски огън, ме гледаха кръвнишки. Загубих съзнание.
Свестиха ме с кофа мръсна вода.
— Ето какво ще направим — заговори Харон с глас на благ свещеник, повдигна жакета ми и ме потупа по ребрата. — Тук ще закрепим една тръба, плъхът ще се промъкне в нея, а от другата й страна ще запалим огън. Плъхът е озверял от глад и единственият му път за спасение, скъпи Роджър, ще минава през теб. Какво ще кажеш?
Запищях и закрещях. Умолявах за милост, но никой не ме чуваше. Прикрепиха тръбата и пуснаха плъха вътре. Чувах го, как шумоли из нея, усетих острите му нокти и зъби да дращят по лепкавата ми от пот кожа. Нададох вик и захлипах за милост. Копелетата бяха толкова пияни, че не можеха да запалят огъня в другия край на тръбата. Докато се суетяха с огнивото, чух шум, който прозвуча като ангелска песен за ушите ми. Гръмък лай. Кастор беше дошъл! Настъпи бъркотия, главорезите се втурнаха към оръжията си и тогава Кастор влетя в подземието като истински цербер. Умно животно беше Кастор, с благородно сърце и спаси живота на Шалот! Метна един поглед към Харон и му се нахвърли. Подземието се превърна в хаос от тела. Чух изстрели от аркебуз и звън на стомана. Изритаха тръбата далеч от мен, плъхът избяга. Бенджамин приклекна до мен с окървавен меч в ръка и сряза въжетата. Скочих на крака. Стрелци, стражи, хората на Кемп, свитата на Егремонт и Нокталиите бяха вплетени в свирепа схватка на живот и смърт с престъпниците. Харон пищеше, заприличал целият на една кървава рана. Намушка Кастор с камата си, но кучето не го пусна. Втурнах се към тях, но се препънах в някакъв труп. Чух плисък и видях, как господарят на подземния свят и чудесното ми куче изчезнаха под водите на канала.