61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
— Жената от сто и десета част — рече той. — Откъде знае този номер?
— Разполага със система за идентификация на повикванията — отвърна Ричър. — В комплект с всички координати. В момента вероятно ни наблюдава с помощта на „Гугъл“.
— Но навън е тъмно.
— Не ме питай как го прави — въздъхна Ричър, излезе в коридора и седна на столчето. Взе слушалката и попита: — Нещо във връзка с моите въпроси?
— Още не — отвърна гласът.
— Тогава защо звъниш? Може да бях заспал.
— Исках да ти кажа, че пипнах моя човек.
— Прав ли бях?
— Няма да отговоря на този въпрос. Не искам да ти доставям удоволствие.
— Значи съм бил прав.
— Всъщност не съвсем. Открихме го в третия мотел северно от автобусното депо.
— Защото първите два са били близо един до друг? Избрал е третия, защото е бил на по-голямо разстояние.
— Добър си.
— Едно време с това си изкарвах хляба.
— Впечатлена съм.
— Как го заварихте?
— Ти ми кажи.
— Бил е буден — започна Ричър. — Със зареден пистолет и обувки на краката. Опакован сак на стола, яке на облегалката. Съпротивлявал се е десетина секунди, после се е предал.
— Наистина си добър.
— Недостатъчно добър, за да оцелея след малкия инцидент с главата на онзи генерал.
— Все още очаквам да чуя тази история.
— В такъв случай ми дай отговор на въпросите, които поставих. Справедливата размяна не е грабеж.
— Близо сме. Вече засякохме парите, отпуснати от Конгреса. Но нямаме сведения дали и кога ги е получило Министерството на отбраната. Губят се някъде по пътя. Но вече сме близо и ще се справим.
— Кога?
— До края на нощта. Обади ми се в осем сутринта.
— И ти си добра.
— Опитвам се.
— Тук се носят слухове за някакъв скандал — добави Ричър. — Онова съоръжение не е било използвано, защото целта за строителството му била отвратителна.
— По улиците ли се носи този слух?
— Всъщност не. Чух го в гостната на една възрастна дама.
— Ясно. Но възрастните дами се отвращават от куп неща.
— Сигурно.
— Нещо друго?
— Нали можеш да се ровиш навсякъде с твоя „Гугъл“?
— Той затова е създаден.
— Провери едно ченге от Флорида на име Каплър. Преди две години е напуснал щата, а аз искам да знам защо.
— Защо?
— Обичам да събирам информация. Изселил се е в Южна Дакота. Кой е толкова луд да напусне Флорида?
— Малкото име?
— Не го знам.
— Много ми помагаш.
— Колко ченгета във Флорида се казват Каплър?
— Със сигурност повече от десет и по-малко от сто.
— С проблеми в службата преди две години?
— Нещо друго?
— С какво си облечена? — попита Ричър.
— Хей, какво става? Това не ти е секс телефон!
— Просто се опитвам да си представя обстановката — усмихна се Ричър. — Заради едно време. Бюрото го знам. В същия кабинет ли е?
— Предполагам. Горе, третата врата вляво.
— Той е — кимна Ричър.
Пред очите му изплува позната картина. Каменно стълбище с железни парапети, тесен, застлан с линолеум коридор, врати с прозорчета от матирано стъкло от двете му страни и зад тях кабинети, обзаведени със стандартни мебели. В неговия имаше метално бюро, два телефона с общо три външни линии, стол с винилова тапицерия, кантонерки и два стола за посетители с извити железни крака. Плюс стъклен полилей, окачен на тавана с помощта на три метални вериги. Плюс стара карта на Щатите на стената, изработена след присъединяването на Хаваите и Аляска, но преди завършването на междущатската магистрална мрежа.
Фактически възрастта ѝ беше горе-долу същата като на тайнственото съоръжение близо до Болтън, Южна Дакота.
— Нося си униформата, с тениска отдолу — каза гласът. — В момента съм облякла куртката, защото ми е студено.
— Ти си във Вирджиния и изобщо не знаеш какво е студ — рече Ричър.
— Стига си плакал. Знам, че при теб е минус двайсет и три и осем десети, но радарът показва придвижване на още по-студени маси от север.
— Нима е възможно да стане още по-студено?
— И още как. Скоро ще усетите онова, на което в момента се „радва“ Уайоминг.
— Поддържаш връзка с метеоролозите?
— Не, гледам канала за времето.
— На какво се „радва“ в момента Уайоминг?
— Трийсет под нулата.
— Стига, бе!
— Но ти ще се справиш, защото си голямо момче. Като те гледам, в жилите ти май тече и викингска кръв.
— Не ми казвай, че „Гугъл“ вече вижда и през керемидите!
— Не, гледам снимката в досието ти.
— Ами ти?
— И в моето досие има снимка.
— Не се прави на умница. Много добре знаеш, че аз не разполагам с досието ти.