61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
Той се върна в гостната. Револверът на Джанет Солтър все още беше в джоба ѝ. Дланта ѝ лежеше върху ръкохватката.
— Наред ли е всичко? — попита той.
— Стигнах до заключението, че съм привилегирована.
— В какъв смисъл?
— Мога да живея според принципите си. Вярвам, че обикновените граждани трябва да се изправят срещу злото. Но едновременно с това вярвам в процедурите. Обвиняемият има право на справедлив процес, има право да обори показанията на свидетелите на обвинението. Всъщност само приказки, нали? Не всеки получава шанс да измине този път. Аз обаче го получих.
— Справяте се чудесно — рече Ричър, мина покрай нея и се приближи до прозореца.
После видя подскачащите светлини на фаровете.
Колата се приближаваше с висока скорост.
21
Беше Питърсън, начело на цяла армия болтънски полицаи, натъпкани в шест, седем, осем коли. На малко разстояние след тях се появи и девета. Уличката се задръсти. От колите изскочиха дванайсет ченгета, после още няколко. С извадено оръжие, те образуваха верига и предпазливо тръгнаха към къщата. Личеше, че нямат представа какво ще заварят в нея.
Тишина и спокойствие или два трупа.
Ричър излезе в коридора и залепи гръб за стената до входната врата. После рязко я отвори, но не се показа. Нямаше никакво намерение да бъде застрелян погрешка. От петнайсет изнервени ченгета можеше да се очаква всичко.
— Питърсън? — подвикна той. — Аз съм Ричър. При нас всичко е спокойно.
Никакъв отговор.
— Питърсън?
Гласът на заместник-началника нахлу в антрето заедно с ледения въздух:
— Ричър?
— При нас всичко е наред — извика Ричър. — Приберете оръжието и идвайте.
Нахлуха тичешком, всичките петнайсет човека. Пръв беше Питърсън, следван от четирите жени, трите ченгета от външната охрана, плюс други седем, които Ричър не познаваше. С тях нахлуха пара и нови облаци леден въздух. Лицата на всички бяха зачервени от студа. Топлината на къщата ги накара бързо да смъкнат шубите, ръкавиците и шапките.
Четирите жени направиха кордон около Джанет Солтър и я изтикаха към кухнята. Питърсън нареди на тримата полицаи от външната охрана да заемат позиция, а останалите изпрати в участъка. Ричър наблюдаваше възстановяването на реда от прозореца на гостната. След пет минути всичко се върна в състоянието отпреди пет часа.
— Какво става тук? — попита Питърсън.
— Абсолютно нищо — отвърна Ричър. — А там?
— Бунт, от който не видяхме почти нищо. Потушиха го бързо.
— Защото е бил фалшив. За отвличане на вниманието.
Питърсън кимна.
— Но техният човек не се е появил тук.
— Големият въпрос е защо.
— Защото те е видял.
— Но аз не го видях. А това повдига още един голям въпрос: след като е толкова добър, че ме е видял, без аз да го забележа, защо не предприе нищо?
— Нямам представа.
— Видях една жена с голямо бяло куче.
— Кога?
— Малко след единайсет.
— Мисис Лоуъл, съседката. Тя разхожда кучето си всяка вечер.
— Трябваше да ме предупредиш. Като нищо можех да я застрелям.
— Извинявай — промърмори Питърсън и залепи длани за носа си. Сигурно го болеше. За шейсет секунди температурата на кожата му се беше повишила с трийсетина градуса. После прокара пръсти през косата си. — Може би ще ти прозвучи глупаво, но аз се надявах този човек да се появи. Не съм сигурен, че ще издържим цял месец на това темпо.
— Според мен няма да се наложи — поклати глава Ричър. — Мисля, че изчерпиха възможностите си.
— Могат да предизвикат нови размирици в затвора, когато си пожелаят.
— Там е работата, че не могат. За размирици в затвора е необходима критична маса. Ако получат възможност, една трета от затворниците са готови на размирици седем дни в седмицата. Друга трета изобщо не биха си направили труда. Важно е настроението на останалите трийсет процента. Гласовете на колебаещите се. Като при изборите. А точно в този момент организаторите са изгърмели патроните си. Меракът на колебаещите се е отминал. Ще им трябва цяла година, за да придобият отново вкус към тази игра.
Питърсън не каза нищо.
— А твоят рокер не може да организира бягство толкова бързо — добави Ричър. — Следователно вие сте на чисто. Опасността е отминала.
— Мислиш ли?
— Може би никога повече няма да чуете сирените.
Един без пет след полунощ.
Оставаха двайсет и седем часа.
Телефонът в коридора иззвъня в един и четвърт. Джанет Солтър излезе от кухнята да вдигне. Подаде слушалката на Питърсън, който я долепи до ухото си за секунда, а после я прехвърли на Ричър.