Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
— Доста е височко — отбеляза той и се опита да отвори прозореца. — Затворихте ли, след като той се махна?
— Не, изтичах долу и се обадих в полицията.
— Е, някой е затворил. — Детектив Басо продължаваше да ме измерва с остър като бръснач поглед и със здраво стиснати устни.
— Съмнявам се, че някой може да се измъкне след такъв скок — отбеляза детектив Холстик, когато застана до партньора си на прозореца. — Ще има късмет, ако се отърве със счупен крак.
— Може би не е скочил, а се е спуснал по дървото — предположих.
Детектив Басо рязко извърна глава:
— Е? Кое от двете? Скочил ли е, или се е спуснал? Можел е да мине покрай вас и да излезе от входната врата. Това е логичната възможност. Аз бих направил така. Ще ви попитам още веднъж. Помислете си добре. Видяхте ли някой в стаята си тази вечер?
Този човек не ми вярваше. Смяташе, че си измислям. За миг и аз се изкуших да реша същото. Какво ми ставаше? Защо възприемах действителността изкривено? Защо моето виждане все не отговаряше на истината? За да запазя здравия си разум, си казах, че причината не е в мен, а в него. В онзи тип със скиорската маска. Не разбирах как, но вината беше негова.
Детектив Холстик наруши напрегнатото мълчание, като се обади:
— Кога ще се върнат родителите ви?
— Живея с мама. Наложи се да отиде за малко до офиса.
— Трябва да зададем и на двете няколко въпроса — продължи той. Даде ми знак да седна на леглото, но аз безмълвно поклатих глава. — Скоро да сте се разделили с гаджето си?
— Не.
— Вземате ли наркотици? Имали ли сте подобен проблем сега или преди?
— Не.
— Казахте, че живеете с майка си. Ами баща ви? Той къде е?
— Сбърках, извинете — казах. — Не биваше да се обаждам.
Двамата полицаи се спогледаха. Детектив Холстик затвори очи и разтри вътрешните им ъгълчета. Детектив Басо имаше вид на човек, който е изгубил предостатъчно време и е готов да се омита.
— Чака ни работа — заяви той. — Ще се справите ли сама тук, докато се прибере майка ви?
Почти не го чувах. Не можех да откъсна очи от прозореца. Как го правеше? Петнайсет минути. Разполагаше с петнайсет минути да се промъкне обратно в къщата и да оправи стаята, преди да пристигнат полицаите. При това аз бях долу през цялото време. Потръпнах, когато осъзнах, че сме били сами в къщата.
Детектив Холстик ми подаде визитната си картичка.
— Ще помолите ли майка си да ни се обади, когато се прибере?
— Не ни изпращайте — каза детектив Басо вече от средата на коридора.
Петнадесета глава
— Мислиш, че Елиът е убил някого?
— Ш-ш-шт! — изшътках на Ви и огледах редиците маси в залата, за да се уверя, че никой не ни е чул.
— Не се сърди, миличка, но цялата работа започва да ми се струва нелепа. Първо, нападна мен. А сега стана и убиец. Извинявай, но Елиът — убиец! Той е най-свестният тип, когото съм срещала. Някога да е пропускал да ти отвори вратата? Никога, нали?
С Ви имахме биология, а тя лежеше по лице на масата. Имахме упражнение за мерене на кръвно налягане и от Ви се искаше да лежи тихо няколко минути. Обикновено работех с Пач, но Тренера ни беше дал свободен ден, което означаваше, че можем сами да избираме партньорите си. Двете с Ви бяхме в задната част на стаята, а Пач беше в един екип с един як тип на име Томас Рукъри в предната част.
— Разпитвали са го като заподозрян по време на разследване на убийство — прошепнах и усетих как погледът на Тренера се плъзва към нас. Надрасках някакви бележки в лабораторната си карта: „Обектът е спокоен и отпуснат. Обектът се въздържаше от говорене три минути и половина“. — Явно полицията е смятала, че той има мотив и средство.
— Сигурна ли си, че става дума за същия Елиът?
— Според теб колко човека с името Елиът Сондърс е имало в „Кингхорн“ през февруари?
Ви се почеса по корема.
— Просто ми е много трудно да го повярвам. Пък и какво, ако са го разпитвали? Важното е, че е освободен. Не са го сметнали за виновен.
— Защото полицаите намерили предсмъртна бележка от Халверсън.
— Коя беше Халверсън?
— Кирстен Халверсън — повторих нетърпеливо. — Момичето, което уж се обесило.
— Може пък наистина да се е обесила. Ами ако просто си е казала: „Ей, животът е отвратителен!“ и се е обесила на едно дърво? Случва се.