Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Лицето на Итън се изкриви в комично нацупено, дори кисело изражение.
— Та нали ти каза, че искаш да бъдем само приятели. Каза, че не си заинтересувана.
— Вярно е! Казах го! — Гласът на Ема звучеше дразнещо пискливо, както винаги, когато се опитваше да звучи оптимистично, а действителност не беше така. — Имах предвид да отидем като приятели. Но така е по-добре. Радвам се за теб! Забавлявай се! — Стаята изведнъж се смали застрашително. Ема скочи от леглото. — Ще взема да тръгвам.
Итън също се изправи.
— Какво? Къде?
— Трябва да се връщам в залата. — Ема залитна към вратата. — Партито продължава. Трябва да им помогна. Освен това нещата ми са още там.
— Но… — Итън преметна чантата си през рамо и я последва, но Ема не искаше да говори с него. Махна му по най-безгрижния възможен начин, който успя да сътвори. — Ще ти се обадя после — обеща тя, макар че не можеше да си представи как ще го направи. Забърза по коридора, зави зад ъгъла и се облегна отчаяно на близките шкафчета.
В коридора беше тихо, последният звънец за деня още не беше ударил. Ема чуваше отчетливо собственото си накъсано дишане. В гърлото й се надигна ридание, но тя бързо го потисна.
— Ти имаше своя шанс — прошепна си ядосано тя. — Ти направи своя избор. Така е най-добре.
От коридора се донесе кискане. Ема замръзна и се ослуша. Зад ъгъла се чу рязко поемане на дъх, после триумфално изсумтяване. По пода се плъзна нечия сянка. Дали някой не я наблюдаваше? И подслушваше’?
Тя се затича по коридора, но щом зави зад ъгъла, там нямаше никой. Когато си пое дълбоко дъх, Ема усети лекия аромат на кокосов орех във въздуха. А когато погледна надолу, забеляза няколко мънички, блестящи парченца стъкло на земята.
Клекна и докосна едно от парченцата. Кехлибареното стъкло изглеждаше точно като онова на прожектора, който едва не й разби главата.
20.
Зловещите вампири вляво, шпионите — вдясно
— Добре дошли! — Един пъпчив тийнейджър със сатенена черна пелерина в стил Дракула, пластмасови вампирски зъби и коса, заострена на шпиц по средата на челото, изскочи на вратата на „Чудовищния магазин“, най-добре зареденият с парти тоалети магазин в Тусон. — Мога ли да ви помогна? Като ви гледам, момичета, направо ми се иска да ви ухапя! — Като се засмя, гласът му прозвуча по-скоро като на Графа от „Улица Сезам“.
— Пфу, недей! — отвърна Лоръл, минавайки покрай него. Дракула покри част от лицето си с пелерината, имитирайки вампир, и се скри зад щанда.
Беше четвъртък вечерта, няколко часа след придворното парти, и Ема и Лоръл бяха тръгнали на лов за костюми за бала. Честно казано, Ема умираше от желание да си остане в леглото свита на кълбо и да благодари на щастливата си звезда, че прожекторът падна на няколко сантиметра вляво от нея, но накрая се поддаде на неспирните увещания на Лоръл. Все пак балът беше само след два дни — времето изтичаше. И макар че нямаше кавалер, тя трябваше да се появи със стил. Но дори пазаруването й се струваше рисковано, защото Лили и Габи можеха да бъдат навсякъде. Ема не спираше да проверява скритите им туитър акаунти, но никоя от тях не беше публикувала нищо ново след последния туит на Габи. Искаше да намери още нещо за тях — нещо конкретно, недвусмислено, но беше претърсила без успех спалнята на Сътън, къщата, айфона, всички социални мрежи, две гардеробчета и всичко останало, за което можа да се сети.
Лоръл хвана Ема за ръката и я поведе към рафтовете с костюми, които заемаха почти всеки сантиметър от магазина. По стените бяха окачени вили за сено, блестящи островърхи шапки, зловещи маски и паяци. Криви огледала правеха тялото на Ема да изглежда или изпъкнало, или невероятно издължено. Както можеше да се очаква от тонколоните гърмеше „Трилър“ на Майкъл Джексън, а Дракула и колежката му — високо момиче, стегнато в кожено бюстие, — танцуваха под ритъма му. Лоръл се устреми към полите с обръчи „Садърн бел“ и погали с ръка копринената тафта.
— Мисля си за нещо ретро. — Тя завърза връзките на едно боне под брадичката си и се завъртя наляво и надясно. — Какво мислиш? Отива ли ми?
Въпреки умората си, Ема се усмихна.
— Определено. — Двете се разкикотиха. Поне веднъж Ема наистина се почувства близка с Лоръл, почти като с истинска сестра. Единственото, което липсваше, беше самата Сътън.
Какво ли не бих дала, за да мога в този момент да бъда заедно с Ема и Лоръл в магазина, да пробваме глупави шапчици и изкуствени носове. Появата на кръвната ми сестра щеше да промени много неща. Ема и аз щяхме да бъдем истинско семейство, каквото не бях имала досега. Нямаше да ревнувам родителите си, че обичат нея повече от мен. Щяхме да бъдем винаги заедно; щях да дам всичко от себе си, за да имаме най-добрите отношения.