Часовникът на Пандора

— Абе, я си… — изръмжа най-пияният и за по-убедително му показа среден пръст. — Ти ако искаш да си послушна овчица, твоя си работа! Мен пък ми писна да ме разиграва някакъв си капитанчо, дето само гушка парички и чака нареждания!

Спорът привлече един поддръжник на пияницата и двама гласовити опоненти.

— Ще ви запозная с най-новите събития в странната ни одисея — продължи Холанд. — Надяваме се след час-два да напуснем Исландия…

Какофонията от аплодисменти, подсвирквания, радостни възгласи и презрителни дюдюкания почти заглуши последните му думи.

— … но за съжаление няма да отлетим направо за вкъщи. След консултации с правителството авиокомпанията е изпратила транспортни самолети с медицински персонал и оборудване за полева болница, в случай че някой от нас наистина се разболее от вируса. Още не знаем къде точно ще кацнем, но поне ще е на по-топло място от Исландия и най-сетне ще можем да излезем от самолета.

Този път аплодисментите бяха значително по-слаби.

— Непрекъснато ме питате дали ще успеем да посрещнем Коледа у дома. Колкото и да е неприятно, отговорът е „не“. Ще останем заедно поне още няколко дни, но веднага щом свърши карантината, ще отлетим за Щатите.

Четиримата бунтари сновяха по пътеката и ругаеха стюардесите. Бренда стоеше отзад до кухничката. Когато видя, че не е по силите на момичетата да се справят с нарастващата суматоха, грабна интеркома и се обади в пилотската кабина. Холанд се озова долу за по-малко от четирийсет секунди. Грубияните бяха преградили пътя на стюардесите в предната част на салона. Разгневена, Барб се опитваше да надвика мъжкия хор. Холанд измъкна мегафона от шкафчето над главата си и пристъпи напред.

— Тишина! Всички да си седнат по местата! Това е заповед на командира!

Двама от мъжете млъкнаха и се оттеглиха, но подстрекателят и най-ентусиазираният му поддръжник продължиха да викат и тръгнаха към Холанд. Той запази самообладание и почака да се приближат, но Барб инстинктивно препречи пътя им и единият замахна с ръка и я цапардоса. Барб залитна назад и се стовари върху количката за сервиране.

Холанд сграбчи бабаита за яката, напъха го в кухничката и го заби в стената. Барб се изправи, опипа тила си и застана срещу стъписания побойник.

— Барб, преспокойно можеш да дадеш това лице под съд — рече Холанд.

— Ще си помисля! — отговори тя, сдържайки гнева си.

— Името! — изрева Холанд и разтресе мъжа. — Казвай си името веднага!

— Чет… Чет… Уолтърс… Чет Уолтърс — запелтечи онзи. От устата му се разнесе воня на алкохол: — Съжалявам… наистина съжалявам…

— Сега слушай внимателно, Уолтърс — изсъска Холанд. — От тук нататък ще си мълчиш, не искам да чуя и гък! Ако не ти е известно, ти току-що извърши федерално престъпление: нападна служебно лице и попречи на екипажа да изпълнява задълженията си. Една дума да обелиш до края на пътуването, и ще те предадем на ФБР! Плюс това старшата стюардеса мис Ролинс може да те съди отделно и аз с удоволствие ще й свидетелствам. Ясно ли е?