Град на стълби [City of Stairs - bg]

— Какво му е? — пита Малагеш. — Луд ли е?

— Не, не. Е, може и да е луд, предвид какво е направил. Но това е друго.

— Какво?

— Това е… един неконвенционален метод, който научих в Кивос. Полезен е, когато си притиснат от времето, а нашето наистина е малко… Ще ми се да имах поне четири-пет часа. Но иначе е евтино. И лесно. Трябват ти само тъмна стая, малко звукови ефекти… и философски камък.

— И какво?

— Не се преструвай на света вода ненапита, губернаторе — казва Шара. — Не ти отива.

— Упоила си го?

— Да. Използвах силен халюциноген, който е доста популярен по тези места, между другото, макар че не се използва за забавление. И нищо чудно, защото е част от историята на Континента.

Малагеш все още я зяпа с отворена уста.

— Има десетки истории за хора, които са го използвали за по-близко общение с Божествата — продължава разсеяно Шара. — Твърди се, че сваля бариерите, че ти помага да се слееш с безкрайността и прочие. Дори че подсилва ефекта на някои чудеса — дякони на Божествата го вземали, преди да сътворят невероятни вълшебства. Силна субстанция, но все пак опиат.

— И ти просто държиш у себе си това нещо?

— Накарах Питри да ми го донесе от посолството. Обикновено правя така, че подлежащият на разпит да се почувства болен, с висока температура, създавам му илюзията, че е в дома си, заобиколен от собственото си семейство, или поне от хора, които твърдят, че са му роднини. В повечето случаи упоеният е толкова щастлив и развълнуван, че си казва всичко. Не съм сигурна, че и сега ще стане така обаче. Момчето очевидно не е в дома си и килията може да предизвика делириум от много по-силно…

Момчето ахва, поглежда ръката си, после нагоре към тавана. После стиска главата си с ръце и започва да плаче.

— … по-кошмарно естество.

— Това не е ли изтезание?

— Не — тихо казва Шара. — Виждала съм изтезания. Това не е такова, повярвай ми. А и с този метод има голям шанс да чуеш истината. При изтезанията обикновено получаваш онова, което искаш да чуеш. А и хората са много по-склонни да ти простят този метод. Най-вече защото никога не са докрай сигурни какво се е случило.

— Толкова съм щастлива, че избрах да си остана войник — казва Малагеш, — вместо да се прехвърля към твоя занаят. Тези ваши методи ми оставят неприятен вкус в устата.

— Вкусът би бил доста по-неприятен, ако не получавахме нужната информация, която често спасява живота на много хора.

— И това означава да си зарежем морала на прага?

— Нациите нямат морал — казва Шара, цитирайки по памет леля си. — Само интереси.

— Може и така да е. Но въпреки това съм изненадана, че би направила нещо такова.

— Защо?

— Ами… аз не бях в Галадеш, когато избухна онзи скандал с Националната партия. Но не е нужно да си бил там, за да знаеш какво е станало. Всички говореха за това. Човекът, който трябваше да стане министър-председател, претърпя пълен провал… Да не споменавам за ковчежника на партията, който направи опит да се самоубие. Не се сещам за по-ужасно нещо от неуспешно самоубийство, което е трябвало да ти спаси честта. Но най-горещата клюка беше за момичето, което било в основата на всичко това и което разклати лодката на цялата държава.