Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Тайни операции
Действия, провеждани от разузнавателните организации в скрита или замаскирана форма, за да се затрудни или да се направи невъзможно доказването на тяхно участие в една или друга операция.
Тайни служби
Общ термин за разузнавателните служби на дадена страна.
Британските тайни служби датират от 1573 г., когато сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ създава разузнавателна организация за кралица Елизабет I (вж. МИ–6).
В Съединените щати Тайната служба не е разузнавателна организация. Тя е създадена от Конгреса през 1865 г. като агенция към Министерството на финансите за борба с фалшификаторите на американската валута. След убийството на президента Уилям Маккинли през 1901 г. Тайната служба получава допълнителната задача да охранява правителствени служители и американския президент. Тези задачи и борбата с незаконната употреба или подправяне на валута си остават основната дейност на Тайната служба, в която през 1994 г. работят 4500 служители. Според някои източници имало Тайна служба с разузнавателни функции по време на Гражданската война. В мемоарите си „Шпионин в метежно време“ („Spy of the Rebellion“, 1888) АЛЪН ПИНКЕРТОН нарича себе си ръководител на Тайната служба. ЛАФАЙЕТ БЕЙКЪР прави същото, като озаглавява книгата си „История на Тайната служба на Съединените щати“ („History of the United States Secret Service“, 1867).
Тайник
Предварително уточнено тайно място за поставяне или за вземане на съобщения и пари, като двете страни — обикновено АГЕНТ и сътрудник на специалните служби, не са на мястото по едно и също време.
Вж. ДУБОК, а за описание на класически случай на тайникова операция — и ДЖОН УОКЪР.
Тайникова операция
Действия по оставянето на материали на тайно място (тайник), така че да може да ги вземе само член на шпионската организация.
Тайно
1. Термин, който означава секретност, включително секретността на съществуването или целта на определена програма или система (т.е. черна кутия, черна програма).
2. Термин, който означава, че не се разчита на ПРИКРИТИЕ, а на информационно затъмнение по отношение на дадена дейност. В някои случаи „тайно“ е синоним на „черно, нелегално“.
Тайно проникване
Вж. КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ.
Тайно управление
Британска държавна служба от края на XVII в., просъществувала до 1847 г. Занимавала се е с отварянето и проверяването на вътрешната и международната поща. Създаването й е обусловено от потребността на властващите (това е времето на Английската република на Оливър Кромуел — 1649–1658) да засилят разузнаването и, изглежда, затова и до ден-днешен тази потребност не престава.
Службата, прикрепена към Управлението на пощите — по-късно става известна като Тайно управление, — се оглавява от министъра на външните работи. Различни закони, гласувани от парламента, узаконяват прехващането на пощата. Те дават правото на министъра на външните работи да издава нареждания на генералния управител на пощите да се отварят и да се проверяват писма, ако се предполага, че съдържанието им може да е във вреда на държавата.
Ръководството на Тайното управление се изпълнява предимно от членове на семейство БОУД. През 1732 г. то е поканено и доведено от Хановер в Англия. Подписано е споразумение, според което децата им ще имат също така благосклонността на правителството в ръководенето на управлението. Семейство Боуд осигурява по-голямата част от персонала на Тайното управление чак до закриването му. Когато Боуд-старши се оттегля през 1784 г., поста му заема Антъни Тод, който се пенсионира през 1791 или 1792 г. На негово място постъпва племенникът му Медисън, а след него — Уилям Боуд през 1799 г.
Получените от пощата разузнавателни сведения се предават директно на вниманието на краля. Например в писмо от графа на Холдърнес до Тод от 18 юни 1757 г. се казва: „Изложих пред Негово величество Вашето писмо от вчера с приложението и кралят се изказа благоприятно за тази изключителна проява на Вашето усърдие и преданост към него.“
През 1844 г. управлението става обект на парламентарно разследване след разкритията за прехващане на писма за и от някой си Джузепе Мазини — италиански националист, който живее в Англия. Смята се, че Мазини е сложил семена в писмото си, които получателят не открива, поради което той вече съвсем уверено повдига въпроса, че му се отваря кореспонденцията. Той убеждава радикала Томас Данкъм да постави въпроса пред парламента. Извършени са разследване и обсъждане в парламента. Уилям Боуд — ръководител на Тайното управление, дава свидетелски показания и пред двете камари. Практиката за прехващане на пощата е премахната.