Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Вашингтон има нужда от разузнавателна информация за силите и намеренията на Клинтън и нарежда на майор БЕНДЖАМИН ТОЛМИДЖ да създаде шпионска мрежа. Таунзенд е един от хората, които Толмидж вербува.
Той пише докладите си с кодиран ТАЙНОПИС, следвайки специалните инструкции на Вашингтон, който го съветва, че „понякога трябва да напише информацията си на листа от някой памфлет, на първата, на втората или на някоя друга страница от бележник, на празните листа в самия край на регистри, алманаси или на новоиздадени книги, които са без особена стойност“. Освен това Вашингтон му препоръчва тайнописът на писма до приятели да бъде вписван между редовете.
Таунзенд е автор на клюкарска рубрика във вестник на торите, където сътрудничи с поезия и майор ДЖОН АНДРЕ. Андре също е шпионин, който контактува с генерал-майор БЕНЕДИКТ АРНОЛД. Таунзенд и собственикът на вестника са съдържатели на кафене, което е още един източник за ПОЛИТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Почти е сигурно, че и собственикът на вестника е бил американски шпионин. (За подробности относно дейността на шпионската мрежа вж. КРЪГ КАЛПЪР.)
ТБВК
Техническо бюро за връзки и координация (Bureau Technique de Liaison et de Coordination — BTLC). Създадено е през 1948 г., когато хиляди индокитайци емигрират във Франция. Подчинено е на Министерството на колониите, което разполага със служба за сигурност и във Франция, и във френските колонии.
Най-голямото подразделение на министерството е Службата за връзка между Франция и задморските територии — СВМФЗТ (Service de Liaison avec les Originaires des Territoires Frangais d’Outre-mer — SLOTFOM). ТБВК е формирано за координация със СВМФЗТ в отговор на страховете на французите, че сред огромната маса бежанци от Индокитай и Френска Северна Африка може да проникнат вражески агенти с цел извършване диверсии, саботажи и шпионаж на френска територия.
Прибавянето на нова агенция към множеството френски разузнавателни служби увеличава объркването на французите в самата Франция (известна е като „метрополна Франция“, тъй като всички колонии се смятат за част от Франция) по отношение на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО. Емигрантите вече са под наблюдението освен на ТБВК и на Сюрете женерал, Второ бюро и СВДК.
Всяка една от специалните служби се бори за „място под слънцето“, стремейки се да изтласка встрани конкурентите си както във Франция, така и в колониите. Така през 1949 г. ТБВК дори прави опит да проведе разследване в самото правителство с цел да се открият източниците за „изтичане на информация“. (В едно от предаванията на радиостанцията на революционния фронт на Виетнам прозвучават извадки от секретен военен доклад за френската политика в Индокитай.)
През 1951 г. разрастващата се бюрократична машина на ТБВК фактически напълно задушава СВМФЗТ, поемайки функциите на главно подразделение на сигурността в състава на Министерството на колониите. В заключение трябва да се отбележи, че влиянието на министерството и ТБВК рязко спада след изтеглянето на французите от Индокитай и провъзгласяването на Алжир и Мароко за независими държави.
Тейлър, Телфърд (1908)
Офицер от армията на САЩ, работил през Втората световна война в британския център за дешифриране в ПАРК БЛЕЧЛИ (там се провеждат и операциите УЛТРА). След войната е главен прокурор на международния военен трибунал в Нюрнберг, където са съдени нацистите за военните им престъпления.
Работейки в Парк Блечли (тогава е със звание полковник), Тейлър отговаря за разпространение на материалите от Ултра сред генералните щабове на армията и военновъздушните сили на САЩ в Европа. (Вж. ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ВРЪЗКИ.)
След края на Втората световна война съдията от Върховния съд Робърт Джаксън, назначен за главен обвинител от страна на САЩ на международния Нюрнбергски процес, отправя покана към Тейлър да се присъедини към американската делегация. По-късно Тейлър сменя Джаксън на поста главен обвинител и председателства над 12 процеса на нацистки и военни лидери, съдени в периода 1946–1949 г.
Тейлър достига звание бригаден генерал. Автор е на „Анатомия на нюрнбергските процеси“ („The Anatomy of the Nuremberg Trials“, 1992), на няколко книги за Втората световна война и на „Великият съд: история на конгресните разследвания“ („The Grand Inquest: The Story of Congressional Investigations“, 1955).
Текуща разузнавателна информация