Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Лорд Палмерстон — министър на външните работи, слага край на дейността на управлението на 1 януари 1847 г. Персоналът е пенсиониран. Направени са многобройни оплаквания за несправедливото отношение, проявено към семейство Боуд и семейство Тод. По-късно са им изплатени парични компенсации.
Вж. УОЛИС, ДЖОН; УИЛКИНС, ДЖОН; УИЛС, ЕДУАРД.
Тайнопис
Класически шпионски метод за осигуряване на секретност в кореспонденцията в разузнаването. Тайнописът е вероятно също толкова стар, колкото и самото писмо. Въпреки че сега е засенчен от нахлуването на радиото и други съвременни методи за комуникация, все още продължава да съществува.
ЦРУ пробва с вербувани АГЕНТИ или с инициативници „хартия за тайнопис“ — на пръв поглед обикновена хартия за писане, която обаче е обработена с химикал. Човекът, който използва тайнопис, слага хартията върху друг лист и с молив, химикалка или пишеща машина пише върху нея. Написаното се пренася напълно невидимо върху втория лист.
На сътрудниците на ЦРУ, които влизат в контакт с агентите, се дават следните инструкции:
а) да помоли агента да напише адреса си в страната, от която идва и където може да получава пощата, а след това да адресира плика до себе си;
б) да се договорят за условен знак, че има тайнопис (име или фраза);
в) подробно да обясни как да се използва системата за проявяване (термична или водна) и да предупреди, че по-нататъшните инструкции ще бъдат изпращани от страната, в която живее агентът.
В тези инструкции, компрометирани през 70-те години и вероятно вече променени, се казва, че агентът може да получава „тайни послания“ върху гърба на обикновени на пръв поглед писма, изпратени от ЦРУ. Съобщенията ще излязат след накисване на писмото във вода или при топлинна обработка. „Ако ще се използва газова печка — се казва в инструкцията, — най-добре над пламъка да има тиган…“
Най-простият начин за тайнопис е използването на органични мастила: мляко, оцет, лимонов сок и дори урина. При изсушаването те стават невидими и се проявяват при нагряване. Шпионските агенции са създали различни химически мастила, които могат да се проявят само от друг химикал.
През Втората световна война МИ–6 под ПРИКРИТИЕТО на БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ създава строго секретна операция по прехващане пощата на Бермудите — отваряне, проверка и дори понякога и намеса в писмата, а след това повторно залепване на плика. В други центрове по отваряне на писмата се е проверявало за наличието на тайнопис. Върху листа, породил съмнение, се минава с няколко четки, натопени преди това в различни проявители, които реагират на едно или друго химическо вещество (мастило). Известно време немците успяват да „мамят“ със следния метод: листът хартия се разцепва на две половини по принципа на двойното дъно, съобщението с тайнопис се изписва върху вътрешната страна, след което половинките отново се съединяват. Така на външната страна няма тайнопис и детекторите нищо не откриват. За да може да прочете текста, агентът трябва отново да разцепи листа хартия, което вече става далеч по-лесно.
За недостатъците на тайнописа разказва ДЕЙВИД КАН в книгата „Декодировчиците“ („Codebreakers“, 1967): „Главната трудност със симпатичните мастила е невъзможността да се побере голям обем информация, която шпионите трябва да предават при една съвременна война.“ Този проблем води до нарастващата употреба на МИКРОТОЧКИ.
Тайпекс
Основна английска шифрова машина, използвана при кодирането на строго секретни материали през Втората световна война.
Разработването на Тайпекс започва през 1926 г. Представителите на междуведомствена комисия проучват необходимите средства за създаване на шифрови машини, с които да се заменят записаните КОДОВЕ на трите рода войски и на Министерството на външните работи, Министерството на колониите и Министерството за Индия. Англичаните купуват 2 машини ЕНИГМА, за да са сигурни в преценката си.
Комисията препоръчва на Министерството на въздухоплаването през януари 1935 г. да осигури 3 от усъвършенстваните шифрови машини Енигма, наречени Тайп X. Развитието и прилагането на машините, станали известни под името Тайпекс, са особено успешни през септември 1939 г., когато започва Втората световна война. Военното министерство (армията) и Министерството на въздухоплаването (военновъздушните сили) ги възприемат и ги прилагат за комуникация със секретните материали. Военноморските сили обаче отхвърлят Тайпекс и продължават да разчитат на книгите за шифри и кодове. (Едва в края на 1943 г. военноморският флот прилага шифрова машина — комбинираната шифрова машина, използвана от американския, британския и канадския военноморски флот. Създадена е на принципа на американската машина СИГАБА.)