Енциклопедия на шпионажа

Както сценаристите и режисьорите на ФИЛМИ, така и създателите на телевизионни програми са привлечени от темата за шпионажа като източник на драматични сюжети и обрати още от най-ранните дни на телевизията. Но при ограничените творчески възможности на това средство за масова информация шпионските драми винаги изглеждат по-недостоверни и абсурдни, отколкото в шпионските филми. Някои продуценти олекотяват темата, използвайки сюжети, в които героите изпадат в комични ситуации. Действията на МАКСУЕЛ СМАРТ — герой от филмовия сериал „Бъди умен“ („Get Smart“) е отличен пример за телевизионна поредица, в която тайният свят е доста комичен.

В телевизионните сериали реализмът за шпионажа е нещо толкова необичайно, колкото и социалният реализъм в комедиите. Едно ранно шоу от 50-те години, създадено от холивудски продуценти, е „Мъж, наречен X“ („A Man Called X“). В рекламата се съобщава, че шоуто е създадено по действителни случаи, в които е намесено ЦРУ — по това време малко известно и с още неясни функции.

Информационната агенция на САЩ (ЮСИА) създава Гласът на Америка — мрежа радиостанции, контролирани от държавата и разпространяващи по света проамериканска информация. През 50-те години и в страните от Третия свят започват излъчвания на телевизионни програми. Информационната агенция се намесва в тази нова територия и осигурява безплатно на страните, току-що влезли в телевизионния век, свои минисериали. По програма с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Кингфиш Информационната агенция прави специални издания за чужбина. ЦРУ финансира Фокс Мувитоун и Хърст — ЕМ ДЖИ ЕМ, като в замяна те предлагат филмите, разпространявани от Информационната агенция.

Американската телевизия пречупва информацията за реалния свят през собствените си виждания и предпочитания: стандартни приключения за каубои и индианци или пък ченгета и крадци. В книгата си „Телевизионният рог на изобилието“ („Tube of Plenty“, 1990) историкът на радиото и телевизията Ерик Барноу пише: „Заблудата на шпионските филми, вплетена в съвременна тема, предоставяше обяснение [за истинските американски тайни действия] и караше американците да привикват към тази идея. На телевизионния екран се появяваха «Човекът от А.Н.К.Ъ.Л.» («The Man from U.N.C.L.E.»11), «Момичето от А.Н.К.Ъ.Л.» («The Girl from U.N.C.L.E.»), «Бъди умен» («Get Smart»), «Аз, шпионинът» («I Spy»), «Човекът, който никога не беше» («The Man Who Never Was»), «Невъзможна мисия» («Mission Impossible») и др., някои от които са приятни, други — остроумни, а трети — мелодраматични.“ Един от най-успешните американски тв сериали за шпиони е „Невъзможна мисия“ („Impossible Mission“). Идеята, че нищо не е невъзможно за участниците в американските АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, е отражение на това, което страните от Третия свят, внасящи филма, смятат за неподправена истина. За да няма оплаквания от тези страни, създателите улесняват работата на американските дипломати, като действието се развива в измислени страни. Страните наподобяват тези от Третия свят или Съветския съюз. Названията на пръв поглед са непознати, но напълно се подразбира за какво и за къде става дума: Аларум, Дьонер, Елеватен, Ентрат Вербатен и т.н. „Лошите момчета“ говорят от екрана със зловещ акцент и в края на краищата получават това, което заслужават: тях ги мамят, предават, понякога и убиват (техни съотечественици обаче, а не американци).