Беглец по равнините

— В моя свят…

— Какво?

— Не е от тукашните — викна Сен. — Чуждестранно другарче.

— Произношението му си го бива.

— Има английска майка — обясни високо Сен.

Еверет отнесе хрисимо купчината мода в един от ковчезите за преобличане. Беше почти толкова тясно и трудно, колкото в тоалетните на аеропорта „Садлърс Уелс“. А клиновете в крайна сметка не се оказаха по-различни от тези в спортния му екип. Докато обличаше ризата и дългите шорти с много джобове на най-фантастични места и нагласяше реверите на куртката, яката и пристягаше талията, дочу разговора на Сен и собственичката на магазина:

— Къде я намери тая кукличка? Не лъжи старата дона. Зяпалата ми може и да са за подмяна, но дори аз мога да увардя, че не е от нашите.

— Не мога да кажа, дона Мириам, но е от нашите, нашите.

— Аламо ли си?

— Бона лакоди. Бонару лали. Фантабулоза гозба. Увардих, когато беше под душа, как мислиш?

— А пилето? Аламо?

— Нанте.

— Повечето глупак. А замисляла ли си се, доркас, дали шаренкото пиле изобщо аламос полони?

— В смисъл, да е оми полони?

— Доркас, живеем в Хакни.

— Харесвам момичета — прекъсна ги Еверет. — Донякъде.

За момент настъпи тишина, след това два женски гласа избухнаха в смях.

— Парламо палари — каза дона Мириам.

— Hama saba apanē nijī bhāsā’ēm5 — отвърна Еверет на хинди и излезе от дрънчащия ковчег.

— Бона. — Дона Мириам плесна доволно с ръце.

— Фантабулоза — рече Сен.

Дона Мириам завъртя едно огледало в цял ръст. Еверет хвърли поглед на себе си. Куртката в кавалерийски стил, със златна яка, ръкавели и ревери му стоеше много, много добре. Широките шорти, целите в джобове и гайки, и ципове, и места за окачване на разни неща, бяха чиста проба уличен байкър. Дори клинът под шортите беше в приемливо анонимно сиво. Направо пареше.

— Трябва ми само една от онези кърпи.

— Без без без кърпи — каза дона Мириам. — Не е за нашите.

— Ще ти трябват и тези — обади се Сен и стовари едни боти в ръцете на Еверет. Бяха фантабулоза боти. На височината на прасците, комплексни, черни, разбиващи. Еверет ги нахлузи, завърза връзките и закопча каишките и катарамите, след което се завъртя пред огледалото.

— Мога ли да си ги позволя?

— Не е необходимо — рече Сен. — От Сен.

Дона Мириам се покашля многозначително. Сен заобиколи бавно Еверет от толкова близо, че можеше да усети топлината на дъха ѝ, докато го оглеждаше от горе до долу.

— Ще издържа ли теста? — попита той. — Изглеждам ли като от нашите?

— Да, като от нашите — отговори Сен. — Наистина нашите.

Тя го улови за реверите и се придърпа по-близо. За момент Еверет си помисли, че момичето може да го целуне, но тя извади карта от нищото и я пъхна в колана на панталоните му. Дона Мириам поклати глава и сложи в ръката му неголяма пачка банкноти.

— Топъл въздух, сладки пътешествия и благоприятен вятър зад гърба ти — каза тя.