Нощни вълци
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #15
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-134-3
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Нощни вълци». Краткое содержание книги:
— И какво от тона? — нетърпеливо попита Юрий.
— Той трябва да ме помни — отвърна Сивия. — Ще ида при него и ще го помоля да ме вземе на работа. Ще ме вземе. И ще намеря начин да ликвидирам тая гнида. Много се заигра — на Льонка Пантелеев ще ми се прави.
— Кой? — поинтересува се Сергей.
— През двайсетте се вихреше един Льонка Пантелеев. Знатен бандит беше и здраво тормозеше болшевиките. Знаменита личност.
— Знаем, знаем, чели сме — каза Юрий. — Карай по същество. Как ще идеш при него? Да не мислиш, че той не знае за кого работиш. А и ако не знае — винаги може да провери. Просиш си куршума, Сив.
— Юрка е прав — съгласи се Сергей. — Опасно е.
— Трябва да съм идиот, за да крия за кого работя — успокои ги Сивия. — Веднага ще му кажа, че работя за теб, Арбат.
— И ще получиш куршум — каза Сергей.
Сивия изведнъж се разсмя.
— Какво смешно има?
— Вие, момчета, просто имате мания за величие — отвърна Сивия, като се смееше. — Казвам му аз, че работя за Арбата, а той, разбираш ли, от страх веднага ме гръмва, така ли?
Арбата леко пребледня, както винаги, когато му се стореше, че го унижават. Сивия забеляза това.
— Е, братлета — каза той. — Ще ида при Адвоката и ще му река, че работя за един дребен глупав мошеник, който се смята за голям бос. А всъщност е пълна цаца. Та значи писнало ми е да слугувам на тоя Арбат, искам истинска работа, мащабна. Оня ме помни и знае, че никога няма да го подведа, трябва да помни това — така ще му говоря. И ще ми повярва. Знаете ли защо?
— Защо? — като скърцаше зъби вътрешно от унижение, попита Арбата.
— Защото и той има мания за величие. А главният недостатък на тази мания е слепотата. Ще повярва на всяка моя дума. И ще ме вземе при себе си. А нататък вече е просто. Въпрос на техника, така да се каже.
— Да — като се насили да се овладее, каза Арбата. — Може и да стане. Макар че прекали за моята мания за величие.
— Значи ще стане — заключи Сивия.
На масата настъпи тишина. Братята видимо обмисляха чутото и си крояха наум възможните перспективи.
Не забелязаха как в това време в залата влязоха двама младежи. Съвсем незабележими на вид.
Те спокойно се приближиха до тяхната маса и без да бързат, извадиха пистолети от джобовете на якетата си. Сивия скочи на крака.
Затова първия куршум получи той. Единият прониза челото му, а вторият му отнесе половината лице. Сивия събори стола и рухна на пода. Смъртта му беше мигновена.
Вторият младеж разстреля братя Арбатови. Първо стреля в гърба на Сергей и когато той започна да се свлича настрани, гръмна Юрий в главата. Всички изстрели бяха точни. Контролен изстрел се падна само на Сергей.
Всичко стана за броени секунди. Младежите си свършиха работата и изчезнаха от ресторанта за по малко от минута.
Портнов-Адвоката не обявяваше война на никого. Той просто я водеше.
И печелеше.
Осма глава
Из записките на Турецки
1.
Неведнъж ми се е случвало да нощувам в родния си кабинет. Нямаше нищо особено, че и тази нощ се канех да се наспя тук. Следствената ми работа предполагаше именно такава бездомност. Спя там, където и работя.
Ирина Хенриховна неведнъж ми предявяваше законни претенции, че съм зарязал семейството и дома си. На нея, видите ли, й писнало от всичко и най-вече от моята работа, която ми е по-скъпа от семейството. Права е, но от нейната правота не ми става по-леко.
Чудя се само на това как търпи такива родители Ниночка, дъщеря ни? Как може си спиш вкъщи, когато в Москва стават такива неща? Сякаш някакво чудовище се е побъркало и вилнее, като съсипва всичко и поглъща хората с нечувана жестокост. Убива ли, убива — сякаш бяс го е обхванал.
Но това не е чудовище. И маниак не може да го наречеш. Тези, които избива, не са невинни граждани. Някои са изроди с окървавени до шията ръце. Безумие някакво.
Ако американецът Портнов така се е развилнял, трябва да му се признае изключителната сила и неуловимост.
Сега ще дойде Грязнов и ще разкаже всички криминални новини. Обичам го тоя Слава. В братския смисъл на думата. Вече е опасно да признаваш такива симпатии: еднополовата любов стана модна в днешното смутно време. Гледаш примерно във фоайето на театъра някоя разкошна жена, а в същото време и теб някой те оглежда оценяващо, при това без да го прикрива особено. И този някой въобще не е жена. Макар че и мъж точно не можеш да го наречеш.