Нощни вълци

И не сбърка. Когато Сергей Арбатов „детронира“ боса си, Сивия използва целия си авторитет, всичкото си влияние, за да успокои разбушувалите се страсти, та да може властта в групировката плавно и спокойно да премине в ръцете на Арбатов. Арбата, както го наричаха.

Сега той беше дясната ръка на Арбатов и това го устройваше. Стар беше вече за фракционна борба в една отделно взета банда. Да се оправят младите. На него вече не му трябваше много. Някой друг милион и малко уважение. Толкова.

Третият участник в разговора — Юрий — беше роден брат на Сергей Арбатов. Независимо от това той се появи в бандата сравнително скоро. Бизнесмен ново поколение, подсмихваше се вътрешно Сивия. Юрий беше учил в Англия, в Кеймбридж или Оксфорд май, върна се после в родината и — веднага в бандата! Макар че какви бандити вече са те? Те се смятаха за бизнесмени…

Докато слушаше по-старшите, Юрий забележимо нервничеше.

— Слушай — каза той на брат си. — Какво става? Защо да не можем да си поговорим у дома? При теб или при мен? Какво става, а?

— Днес сутринта открих „бръмбар“ в кабинета си — с добре изиграно спокойствие му отвърна Сергей. — Офисът ми е моята крепост. Никой външен не влиза там. Откъде според теб се е взел?

— Дявол да го вземе! — ядоса се Юрий. — Значи и мен могат да подслушват, така ли?

— Така излиза.

— Дявол да го вземе — повтори Юрий. — Сив, това работа на ченгетата ли е според теб?

Сивия се подсмихна.

— Те нямат пари за такова нещо. Не, това е работа на Адвоката.

— И какво иска?

— Да бъде пръв — отговори Сивия. — Във всичко.

— Какво чакаме тогава — разгорещи се Юрий. — Да му източим кръвчицата и край!

— Пфу! — каза Арбата. — Ама че думички! „Да му източим кръвчицата“… Теб в коя английска кръчма са те учили на маниери?

— Стига — озъби се Юрий. — Само дрънкаме. Не е той първият, нито последният. Какво, килъри ли нямаме?

Сивия поклати глава: ех, младо, зелено…

— Трудно можем да се доберем до Адвоката — замислено каза той. — Някои вече си счупиха зъбите с него. При това не бяха хора без значение. Трябва добре да го обмислим.

— Затова и съм ви събрал — каза Арбата. — Навсякъде ми се привиждат „бръмбари“.

— Мисля, че знам какво трябва да направим — каза Сивия.

— И какво е то?

Сивия млъкна, за да събере мислите си. Наля си водка в чашата и я изпи на един дъх, после набоде един лист салата и бавно го задъвка. Братята внимателно наблюдаваха действията му.

— Е — не издържа Юрий, — ти да не си дошъл да плюскаш?

— Че защо да пропада благинката — мирно откликна Сивия. — Вие, както виждам, съвсем сте загубили апетит.

— Сив — каза Арбата, — говори, не се отвличай.

Сивия дояде мезето си, изтри уста със салфетката и започна:

— Ние в известен смисъл сме познати с тоя Адвокат. Аз бях един от тия, дето го коронясаха в лагера. След това ни прехвърлиха на различни места, а след пет години научих, че е драснал зад граница. И го изгубих от очи. А сега се появи. Като някакъв Чингиз хан.