Нощни вълци

Твердохлебов изпитателно гледаше Кривоносов. Устните му бяха свити в тънка линия.

— А авиокомпанията? — попита той. — Кой ще лапне „Руски авиолинии“?

Дойдохме си на думата, помисли Кривоносов, сега всичко ще иде по дяволите.

— Не му е сега времето, Иване — спокойно отговори той. — Главното сега е да се отървем от Адвоката. А за авиокомпанията ще се разберем после.

Твердохлебов се надигна с пъшкане.

— Всичко, дето ни го пя тук, по принцип е правилно. Обаче то си е нормална борба. Някой някого избутва, някой се противи. Да си обединим силите също е правилно. Естествено, да се съберем в юмрук и да смачкаме гадината, без да чакаме да ни смачка той един по един. Не споря, правилно поставяте въпроса, може и да се присъединя. Но сега друго ме интересува. След като се разправим с него, как ще делим? Ти си ми като стъкло, виждам те какво мислиш. — Той пак изгледа Кривоносов. — Ако не ти се беше отворила тая възможност да лапнеш компанията, а на теб ти се струва, че се е отворила, ти за нищо на света не би започнал тая война. Така и щеше да я търпиш тая гнида. Но щом ти замириса на милиони, дори милиарди, веднага реши да унищожиш Адвоката. При това предимно с наши ръце. А после лапаш баницата и дим да те няма, а?

Последното беше глупост, но убеденият тон на Твердохлебов дотолкова не се връзваше с онова, което знаеха за него, че никой не обърна внимание на това. Направо бяха като замръзнали и го зяпаха, без да мигнат.

Сякаш някаква маймуна изведнъж беше започнала да им декламира стихове.

Но в думите на Твердохлебов имаше известна доза здрав разум. Затова Рубинчик се обърна към Кривоносов.

— Е, Михаил Яковлевич? Народът — той посочи към Иван — чака отговор.

Какво пък, помисли си Кривоносов, налага се да се кълна. Засега. А после всеки ще си плати.

— Всичко е много просто — помирително заяви Кривоносов. — Щяхме да се договорим за това, след като се разберем за останалите, по-важни детайли. Канех се да ви предложа по двадесет и пет процента от всички печалби. На всеки по равно. Смятах да ви го предложа накрая — повтори той. — И щяхме да го полеем.

— Нищо — мрачно каза Иван. — Винаги ще се намери повод да пийнем. Главното е да се договорим.

Кривоносов разпери ръце.

— Вече ви казах всичко.

— Окей! — възкликна Рубинчик. — Значи така и решаваме. Аз, разбира се, не бих се отказал и от стоте процента, но нищо, както се казва, не съм стигнал до просяшка тояга — и с това ще мина.

— Окей — повтори и Костя Бели. — Да минем към работата. Цитирайки Миша, бих ви запитал, Михаил Яковлевич, как все пак ще смачкаме тоя изверг?

Кривоносов мълчеше и гледаше към Иван.

— Какво? — спокойно издържа той погледа му. — Какво си ме зяпнал?