Нощни вълци

2.

Меркулов беше лаконичен в поздрава си, когато влетяхме в кабинета му:

— Коняк?

— Екстра — казах аз.

Понякога и аз съм лаконичен.

— Няма да ни навреди — обади се и Грязнов. — Само че в аптекарски пропорции. Съдоразширяващо, но не сънотворно.

Костя наля по трийсетина грама в миниатюрните чашки и отпихме.

— Къде ги намираш тия експонати? — упрекнах го аз.

— Е, младежи — огледа ни той. — Какво ви води насам?

— Портнов — казах аз.

— Какво Портнов?

— Той стои зад всичко.

Моят лаконизъм тоя път не се хареса на Костя.

— Говори по-ясно. Да не си първокурсник на изпит?

— Всички тези убийства, обири, ликвидиране на „авторитети“ — всичко е работа на Портнов и хората му.

— Да — замислено проговори Меркулов. — Има и такова мнение…

— Нима — сепна се Грязнов.

— Да — потвърди Меркулов, — но за това ще поговорим по-късно. Хайде да чуем какво ще ни съобщи подполковник Грязнов. Неслучайно го е довяло в тоя късен час.

Слава мълча известно време, сякаш подреждаше дежурната сводка в главата си. После започна:

— Съставих обзорна справка за всички убийства в нашия профил напоследък в Москва… Но сега искам да ви информирам за едно друго убийство. То не е толкова впечатляващо като другите, но все пак мисля, че заслужава нашето внимание.

— Имаш предвид убийството на Гримов? — попитах аз.

— Гримов, естествено, е във връзка с тоя случай — отвърна Слава. — Малка надежда има да разкрием това престъпление… Да се открие конкретният килър в случая с Гримов е доста проблематично, макар че вече имаме някои следи. Но има сведения, агентурни имам предвид, свързани точно с убийството, за което искам да ви съобщя. Тази вечер, по-точно вече вчера, е станало още едно убийство. И то ни дава следа към Портнов.

Слава ми хвърли умолителен поглед: мълчи, не ме прекъсвай, после продължи:

— Вчера вечерта е била убита някоя си Светлана Козлова. Мъжът й, Сергей Козлов, се прибрал вкъщи и я заварил мъртва. В апартамента нищо не било пипнато. Сякаш някой наминал за минутка, гръмнал домакинята и си заминал. Не е имало корист в това убийство. Козлова била приготвила празнична вечеря — защо, ще ви кажа после. Мъжът й отключил вратата със своя ключ и открил жена си с куршум в челото. При тези обстоятелства той се оказа основният заподозрян. Отначало смятахме това за битово убийство.

— И какво ви застави да преразгледате версията си? — попита Меркулов.

— Мъжът й дойде в МУР със самопризнание — отговори Грязнов.

— Значи все пак е бил той.

— Не, съвсем друго самопризнание. Сергей Козлов си призна, че е участвал в обирите на банките. Козлов е каскадьор. Бивш. Прекрасно подготвен, изпълнява невероятни номера. Той подробно ни разказа как са ставали обирите.