Триумфът на кралицата [bg]

Няколко часа по-късно се срещнах с главния тъмничар, Фехин, за да ме въведе в тъмните подземия. И се озовах застанала в сумрачната, студена килия на Кийла Ланън, с километри камък отгоре, които сякаш смачкваха дробовете ми и изтръгваха въздуха от тях, надеждата — от сърцето ми. И най-накрая проумях думите на Картие.

Не се сдържах и потръпнах, докато гледах как Кийла се втурва към малката си маса и грабва свещ, сякаш миниатюрният пламък можеше да я предпази.

— Имаш ли нещо против да седна? — попитах, но не я изчаках да отговори. Отпуснах се на каменния под и кръстосах крака: роклята ми се разстла около мен. В джоба си носех илюстрацията с изображението на принцесата: в паметта си бях скътала думите, които Юън искаше да ѝ кажа.

— Махай се — изскимтя Кийла.

— Казвам се Бриена Маккуин — заговорих с успокояващ тон, сякаш двете с Кийла не се намирахме в килия под земята, а седяхме на някоя ливада. — Но невинаги съм била от дома Маккуин. Преди това принадлежах към друг дом. Бях дъщеря на Брендан Аленах.

Кийла застина:

— Лорд Аленах никога не е имал дъщеря.

— Да, така са смятали хората, защото съм била незаконно дете, родено от валенианска жена от другата страна на канала. — Наклоних глава: косата ми падна на рамото. — Би ли искала да чуеш моята история?

Умът на Кийла препускаше. Разбрах го от начина, по който се стрелкаха очите ѝ, докато оглеждаше мен, а после вратата, която беше затворена и заключена, а после обратно към мен, а след това — към близкия ѝ нар. Исках да знае, че съм също като нея, родена в потиснически и жесток дом, но че имената и кръвта ни не ни определят изцяло. Имаше други неща, по-дълбоки неща — като например убеждения и избори — които бяха по-силни.

А ако Кийла някога беше обичала идеята да стане принцеса на планината, тогава знаех, че е както любителка на историите, така и мечтателка. Каквато бях аз.

— Добре — склони тя и се промъкна до нара си.

Започнах да ѝ разказвам историята на живота си: как изгубих майка си, когато бях на три, как дядо ми ме изпрати в сиропиталище под различна фамилия, защото се страхуваше, че лорд Аленах ще ме намери.

Разказах ѝ как, когато навърших десет, бях приета в Магналия Хаус и как повече от всичко исках да стана адепт.

— Колко наклонности има? — попита Кийла и бавно остави свещта си настрана.

— Пет — отговорих с усмивка. — Изобразително изкуство. Драматично изкуство. Музика. Духовитост. Науки.

— Ти в коя си адепт?

— Аз съм повелителка на познанието.

— Кой ти преподаваше науки? — Кийла вдигна колене към гърдите си и подпря брадичка на тях.

— Учителят Картие, по-добре известен като Ейдън Морган.

Тя се умълча, като оглеждаше пода между нас.

— Мисля, че той се опита да ме види по-рано днес.

— Да, той беше. Двамата с него искаме да ти помогнем, Кийла.

— Как можете да ми помогнете? — прошепна тя гневно. — Дядо ми е ужасен човек. Казват, че в лице приличам на него, така че ако остана жива, как другите хора ще понасят да ме гледат?

Сърцето ми заби по-бързо, докато я слушах. Беше обмисляла възможността да преживее процеса, беше мислила колко много ще я ненавиждат. И не можех да я лъжа: на другите меванци щеше да им е нужно време да ѝ се доверят и да я приемат точно както на хората на Журден им отнемаше време да ме приемат напълно.

— Нека ти разкажа останалата част от историята си, Кийла, а после можем да се опитаме да отговорим на подобни тревоги — казах.

Разказах ѝ за спомените, които бях наследила от праотеца си, Тристан Аленах, за предателството му, как беше скрил Камъка на здрача и беше принудил магията да заспи, как беше убил последната кралица на Мевана. Разказах ѝ за революцията, за това как прекосих канала, за да открия и взема камъка, как Брендан Аленах беше узнал, че съм негова дъщеря и се беше опитал да ме изкуши да се отрека от приятелите си и да се присъединя към него, да взема короната за себе си с него до мен.

Това привлече вниманието ѝ повече, отколкото историята ми с наклонностите, защото забелязах как ни сравнява, мен и себе си, две дъщери, опитващи се да се откъснат от рождените си домове.

— Но аз винаги ще бъда Ланън — възрази тя. — Винаги ще ме мразят, независимо дали ще живея, или ще умра.

— Но, Кийла — възразих кротко. — Само кръвта ли е това, което създава един дом? Или убежденията? Какво сплотява хората повече? Червеното във вените им или огънят в сърцата им?

Тя клатеше глава, от очите ѝ се лееха сълзи.

— Кийла, искам да останеш жива. Същото иска и брат ти Юън. — Измъкнах илюстрацията от джоба си и изгладих гънките от нея, като я поставих на пода. — Той искаше да ти дам това, защото му напомняше за времето, когато си искала да станеш принцеса на планината.

Тогава тя заплака и макар че исках да я утеша, останах на мястото си, с крака, схванати от твърдия камък. Оставих я да стане и да се промъкне до мястото, където бях оставила листа. Тя го взе в ръце и припряно избърса сълзите от очите си, като се върна на нара си, за да седне и да се възхити на илюстрацията.

— Значи той не е мъртъв? Татко ми каза, че е мъртъв — каза тя, след като се успокои. — Че новата кралица го насякла на парчета.

— Юън си е съвсем жив — отговорих, проклинайки лъжите, които баща ѝ нарочно ѝ беше казал. — Двамата с Ейдън Морган го закриляме и искаме да защитим и теб.

— Но хората ме мразят! — проплака тя. — Искат кръвта ми. Искат кръвта на всички ни!

— Има ли причина да искат кръвта ти, Кийла?

Тя изглеждаше сякаш иска да заплаче отново:

— Не. Да. Не знам.

— Какво беше за теб да живееш като принцеса в замъка?

Тя мълчеше, но усетих, че въпросът ми е попаднал в целта.

— Биеха ли те, Кийла? Караха ли те да вършиш жестокости? — Направих пауза, но сърцето ми блъскаше като юмрук в гърдите. — Баща ти ли ти нареждаше да нараняваш камериерките си?

Кийла заплака тихо, скрила лице в сгъвката на ръката си. Мислех си, че съм я изгубила, докато тя вдигна глава и прошепна:

— Да. Татко… татко ме нараняваше, ако не наранявах тях. Заключваше ме в дрешника ми, където беше тъмно и стоях гладна. Имах чувството, че стоя там вътре с дни. Но той ми казваше, че това само ще ме направи по-силна, че неговият татко му е причинявал същите неща, за да го направи несломим. Татко казваше, че не може да ми има доверие, освен ако не правя точно каквото нарежда.

Докато я слушах, се разкъсвах между жаждата за справедливост, да видя пролята кръв след всичко, което членовете на дома Ланън бяха направили, и болезнения копнеж за милост, когато ставаше дума за Кийла Ланън. Защото видях у нея сянка от самата себе си, а аз бях получила милост.

— Именно това трябва да кажеш на хората, когато се изправиш на съд, Кийла — прошепнах, изпълнена с болка за нея. — Трябва да им кажеш истината. Трябва да им кажеш какво е било чувството да си внучка на крал Ланън. И обещавам, че те ще слушат и някои от тях ще осъзнаят, че си точно като тях. Че искаш същите неща за Мевана.

Изправих се и усетих боцкане като от иглички по изтръпналите си крака. Кийла се взираше в мен с големи, кървясали очи, почти същите като на Юън.

— Процесът ще започне след два дни — казах. — Ще те изведат на ешафода пред града, за да отговориш на въпросите на магистрата, така че хората да преценят дали да живееш, или да умреш. Аз ще стоя отпред и ако се изплашиш, искам да ме погледнеш и да знаеш, че не си сама.