Триумфът на кралицата [bg]

— Бас ловя, че много ти се ще да узнаеш — казах.

Той отметна глава назад и се смя, докато си помислих, че ще го убия. И жаждата за кръв сигурно е проличала ясно в погледа ми, защото той впери очи в мен и каза:

— Жалко че не скриха сестра ти така добре, както теб.

Посегнах за скритата си кама, преди да успея да се спра.

Острието чакаше на гърба ми, под ризата. Измъкнах оръжието толкова бързо, че Деклан за момент се изненада и веждите му се извиха, но после се усмихна, гледайки как светлината проблясва по стоманата.

— Давай тогава. Хайде, мушкай ме, докато кръвта ми напълни тази килия. Сигурен съм, че народът на Мевана ще се зарадва, задето не се налага да си губи времето да преценява струва ли си животът ми.

Треперех, дъхът ми влизаше и излизаше през зъбите ми.

— Хайде, Ейдън — подразни ме Деклан. — Убий ме. Заслужавам да умра от твоята ръка.

Пристъпих, но не към него, а към стената. Сега бях приковал вниманието му: движех се и действах по неочакван начин.

Той мълчаливо гледаше как се приближих до стената, точно над нара му.

Насочих ножа си с острието напред и започнах да дълбая в камъка името си.

Ейдън.

Щеше да е принуден да го гледа поне още два дни. Името ми, вдълбано в камъка на килията му. Точно толкова високо, че да не може да го стигне.

Деклан беше развеселен. Сигурно си спомняше онази нощ, когато бе издълбал името си в камъка на моя вътрешен двор, мислейки, че то ще надживее дома Морган.

Той отваряше уста да заговори отново, но аз се обърнах и установих, че се привеждам, за да скрия колко силно треперя. Погледнах Деклан и този път аз бях този, който се усмихна.

— Синът ти е при мен, Деклан.

Той не очакваше това. Ни най-малко.

Цялата онази увереност, цялата онази развеселеност, се стопиха в очите му. Взря се в мен: сега аз бях този, който се бе превърнал в камък.

— Какво смяташ да правиш с него?

— Възнамерявам да го науча да чете и пише — подхванах: тонът ми стана по-спокоен. — Планирам да го науча да си служи с думите така, както си служи с мечовете, да уважава и почита жените, както уважава и почита новата си кралица. А после ще го отгледам като свой син. И той ще прокълне човека, от когото е произлязъл, кръвта, от която произхожда. Той ще бъде човекът, който ще заличи името ти от историческите архиви, който ще превърне земята ти в нещо добро, след като не е представлявала нищо друго, освен развала и гнилоч, откакто си се родил на нея. А ти ще се превърнеш в далечен белег в ума му, нещо, за което може би ще мисли от време на време, но няма да те помни като баща, защото никога не си бил такъв. Когато мисли за баща си, ще мисли за мен.