Триумфът на кралицата [bg]

— Не съм сигурен, че разбирам — каза брат ми. — Този знак с изображение на полумесец…

— Означава вярност към дома Ланън.

Той мълчеше, залят от всички заповеди, които му давах.

— След като прочистиш тановете си — продължих, — искам отново да свикаш в голямата си зала всички от дома Аленах. Свали герба и изрежи знака на полумесеца. Изгори го. Поръчай да изработят нов герб, където знакът е премахнат. Кажи на хората си, че смяташ да се закълнеш във вярност на Изолда преди коронацията ѝ и очакваш да последват примера ти. Ако това ги притеснява, трябва да дойдат да говорят с теб. Трябва да ги изслушаш, разбира се. Но освен това бъди твърд, ако се противопоставят на кралицата.

Шон изсумтя. Отначало си помислих, че ми се подиграва, и рязко вдигнах поглед към него. Той се усмихваше и клатеше глава.

— Мисля, че тановете ми са прави, сестро. Ти си далеч по-способна да предвождаш този дом, отколкото аз.

— Подобни убеждения няма да те отведат далече, братко — отвърнах, а после смекчих тона. — Ще бъдеш по-достоен лорд, отколкото Брендан Аленах някога е бил.

Точно се канех да го попитам нещо повече за тановете му, когато Картие ни пресрещна на тревата, с риза, покрита с размазани петна, сякаш се беше облягал на мръсна стена: косата му беше сплъстена, а кичурите ѝ — оплетени. Мигновено ме обзе тревога: сигурно бе водил дълъг разговор с Изолда за Юън и този разговор бе поел в неприятна посока.

— Имаш ли нещо против да я отмъкна засега? — обърна се Картие към Шон.

— Не, ни най-малко. И без това имам аудиенция с кралицата — каза брат ми и кимна с глава, оставяйки мен и Картие на вятъра и облаците.

— Нещо не е наред ли? — попитах настойчиво. — Какво каза Изолда?

Картие хвана ръката ми и ме поведе далече от откритото пространство на градината, към една закътана сянка.

— Изолда ми повери Юън, за да го пазя. Трябва да го държа скрит, докато процесът приключи. — Той бръкна в джоба си и извади сгънат лист хартия. Гледах как го разгъна, разкривайки красива илюстрация, на която бе изобразена принцеса. — Има нещо, за което трябва да те помоля, Бриена.

— Какво е необходимо да направя?

Картие погледна надолу към илюстрацията, а после бавно я предаде в ръцете ми.

— Необходимо ми е да отидеш да говориш с Кийла Ланън в тъмницата. Юън откъсна тази страница от една книга, като каза, че му напомняла за времето, когато Кийла искала да бъде принцесата от планината. Мисли, че ако ти отидеш при нея с това съобщение, тя ще ти се довери и ще те изслуша.

Огледах илюстрацията. Беше прекрасна: изобразяваше принцеса, покачена на кон, със сокол, кацнал на рамото ѝ.

— Да отида ли сега? — попитах, чувствайки погледа на Картие върху лицето си.

— Още не. Има нещо друго. — Той хвана отново ръката ми и ме поведе обратно към крилото за гости на замъка. Оставих го да ме отведе в стаята си и именно там видях за пръв път списъка с оплаквания срещу Кийла.