Триумфът на кралицата [bg]

— Запушете му устата! — нареди магистратът и двама от пазачите с усилие обуздаха отново Гилрой Ланън и натъпкаха в устата му мръсен парцал.

А всичко, което можех да мисля… какво още ѝ беше направил? Какво още беше причинил на майка ми?

— Сядай, момче — прошепна настойчиво Журден в ухото ми, почти неспособен да ме удържи и миг повече. — Не трябва да допускаш този човек да завладее чувствата ти.

Кимнах, но треперех объркан. Знаех, че Бриена ме наблюдава: чувствах притеглянето на погледа ѝ. И въпреки това ми беше непоносимо да я погледна.

Заех отново мястото си и затворих очи. Дланта на Журден остана върху ръката ми, като на баща, опитващ се да утеши сина си. И въпреки това баща ми беше мъртъв. Цялото ми семейство бе мъртво.

Никога не се бях чувствал по-самотен и объркан.

— В същия ден — продължи да чете магистратът, — си обезглавил лейди Ейлса и Шей Кавана, насичайки телата им на парчета, които да бъдат набучени по парапетите на замъка. След това си се заел да набелязваш и убиваш членове на дома Кавана…

На магистрата му отне още час да изчете всички оплаквания срещу Гилрой Ланън. Но когато най-сетне стигна до края на свитъка, хората вече бяха гласували. Всеки лорд и дама на платформата на ешафода вдигна юмрук. Също и почти всеки зрител в тълпата.

— Гилрой Ланън — обяви магистратът, като подаде свитъка обратно на момчето, — народът на Мевана те прецени и те намери за недостоен. Ще бъдеш екзекутиран с меч след три дни, считано от днес. Дано боговете се смилят над душата ти.

Пазачите извлякоха Гилрой Ланън. А той се смя през цялото време, докато се отдалечаваше от ешафода.

След това изведоха напред съпругата му Уна.

Тя застана на подиума, окована във вериги, с надменно вдигната брадичка: в дългата ѝ кестенява коса имаше сиви кичури. Значи, оттам бе получил косата си Юън.

Списъкът с оплаквания срещу нея не беше толкова дълъг, колкото този срещу съпруга ѝ, но все пак беше дълъг, пълен със свидетелства за изтезания, побои и жигосване. В края на показанията срещу нея тя нямаше какво да каже — беше очевидно, че е твърде горда, за да благоволи да проговори — и отново хората и благородниците около мен вдигнаха юмруци.

Тя щеше да умре веднага след Гилрой, обезглавена с меч след три дни.

Когато изведоха на подиума Деклан Ланън, вече наближаваше пладне.

Срещнах погледа на принца, докато прекосяваше платформата на ешафода, окован във вериги. Деклан ми се усмихна: не погледна никого от другите благородници, дори не и Изолда. Само мен.

Ужасът ми стана по-дълбок: виждах в очите на принца, че е скроил някакъв план.