Спящата кукла [bg]

— Чувал ли си за нея? — попита Данс.

О’Нийл четеше много и в огромната му колекция имаше книги от всички жанрове. За този роман обаче не знаеше нищо. Данс включи лаптопа си и потърси информация в Интернет.

— Интересно. Жорж дю Морие е дядо на Дафни дю Морие. — Прочете няколко анотации на книгата. — Изглежда, че „Трилби“ е бил бестселър, нещо като „Шифърът на Леонардо“ на своето време. Звенгали?

— Чувал съм думата. Свързано е с хипноза, но друго не знам.

— Интересно. Разказва се за провалил се музикант, Звенгали, който се запознава с млада и красива певица на име Трилби. Тя обаче също не била особено преуспяла. Звенгали се влюбва в нея, но тя не го иска. Затова той я хипнотизира. Тя започва успешна кариера, но се превръща в негова робиня. Накрая Звенгали умира и понеже според Дю Морие роботът не може да преживее без господаря си, тя също умира.

— Предполагам, че няма продължение. — О’Нийл прегледа една купчина листа. — Негъл има ли представа какво може да е замислил Пел?

— Не. Ще ни напише биографична справка.

През следващите няколко часа преглеждаха ксерокопията, търсеха имена на места или хора, към които Пел би могъл да има интерес, някаква причина да остане на полуострова. Не намериха нищо за „Алисън“ или „Нимю“.

Абсолютно нищо.

Повечето видеокасети бяха с телевизионни репортажи за Пел, убийствата на Кройтънови и самия Кройтън, безскрупулния, преуспял предприемач в областта на компютрите.

— Журналистически сензации — измърмори О’Нийл.

Същото, срещу което Мортън Негъл се противопоставяше при отразяването на военни конфликти.

Имаше обаче две по-специални касети — с полицейски разпити — от които Данс живо се заинтересува. Едната бе след задържане при грабеж преди тринайсет години.