Спящата кукла [bg]

20.

— Здрасти, Майкъл — извика Уес и двамата си плеснаха ръцете.

— Здрасти.

Поговориха за тенис (О’Нийл също играеше) и за поправяне на ракети. Слабото, мускулесто момче се справяше с всеки спорт, който опиташе, но сега се занимаваше главно с тенис и футбол. Искаше да тренира карате и айкидо, но Данс го отклоняваше от бойните изкуства. Понякога в сина й назряваше необясним гняв (породен най-вероятно от смъртта на баща му) и тя не искаше да го насърчава да превръща боя в хоби.

О’Нийл бе поел мисията да занимава момчето с други спортове и развлечения. Посвети го в двете си хобита, които бяха диаметрално противоположни: да колекционира книги и да обикаля из любимото си място на земята — залива Монтерей. (Понякога Данс си мислеше, че детективът е роден в неподходящо време. По-лесно си го представяше като капитан на старовремски платноход или рибарско корабче през трийсетте.) Понякога, когато тя излизаше по женски с Маги, Уес прекарваше следобеда на риболов с О’Нийл или просто наблюдаваха китовете от лодката му. Катрин страдаше от ужасна морска болест, ако не се нагълта с хапчета, но синът й беше роден за моряк.

Уговориха се да отидат за риба след няколко седмици, после Уес пожела лека нощ и отиде да си легне.

Данс наля две чаши вино. О’Нийл предпочиташе червено, по-специално — каберне. Тя си наля пино грижо. Влязоха в хола и седнаха на дивана. О’Нийл случайно се настани точно под сватбения портрет на Данс. Детективът и Бил Суенсън бяха добри приятели и неведнъж бяха работили заедно. През един кратък период преди смъртта на съпруга й и тримата бяха в полицейската система. Дори по едно разследване работиха заедно: Бил — от страна федералните власти; Данс — на щатските; О’Нийл — от окръжните.

Със силно изщракване детективът отвори пластмасовата кутия с готово суши, което бе купил на идване. Подобно на камбанката в експериментите на Павлов звукът събуди хранителните рефлекси на двете кучета и те дотичаха. Дилън, германската овчарка, бе кръстен на любимия певец и музикант на Данс, а Патси, птичарката — в памет на госпожица Клайн, любимата й кънтри певица.

— Може ли да им дам?… — попита О’Нийл и вдигна парче риба тон с пръчиците.

— Не, освен ако не искаш след това да им измиеш зъбите.

— Съжалявам, приятели — рече детективът на животните.

Данс също отказа предложеното й суши и той започна да се храни, без да си даде труд да отвори соевия сос или горчицата. Изглеждаше много уморен. Може би разпечатването на пликчетата бе твърде голямо усилие за него в този момент.

— Искам да те попитам нещо — заговори Катрин. — Шерифът има ли нещо против, че КБР ръководи издирването?