Спящата кукла [bg]

— Пита ли ги вече?

Въпросът беше уловка. Явно подозираше, че е действала зад гърба му.

— Не — отвърна Данс. — Исках първо да говоря с теб.

Явно доволен, че не са го изиграли, Овърби продължаваше да клати глава:

— Това са самолетни билети, охрана, транспорт… Сложна работа. Дълбоко се съмнявам, че началството ще одобри. Освен това е твърде неочаквано. — Забеляза конец на маншета си и го махна. — Съжалявам, но трябва да ти откажа. Юта. Сигурен съм, че е тръгнал натам. След като го уплашихме в Мос Ландинг. Би било лудост да остане. Отрядът за издирване действа ли?

— Да — отговори Ти Джей.

— Юта ще е добро разрешение. Много добро решение.

Ясно: Ще го хванат и КБР ще обере лаврите, без да се пролива повече кръв в Калифорния.

— Чарлс — настоя Данс, — сигурна съм, че Юта е фалшива следа. Не би ни насочил натам, ако…

— Освен ако — заяви триумфално шефът й — не е двойна заблуда. Помисли си.

— Помислила съм си. Не е в стила на Пел. Искам да проверя идеята си.

— Не знам…

— Зад нея се чу друг глас:

— Мога ли да попитам каква е идеята?

Данс се обърна.

На вратата стоеше мъж с тъмен костюм, сивкавосиня риза и вратовръзка на сини и черни райета. Не беше голям красавец — с коремче, големи уши и двойна гуша, когато наведеше главата си — но имаше живи кафяви очи и буйна кестенява коса. Изглеждаше съвсем непринудено. На устните му играеше тънка усмивка.

— Какво обичате? — попита Овърби.

Непознатият се приближи и извади служебна карта от ФБР. Специален агент Уинстън Келъг.

— Бавачката пристигна — прошепна Ти Джей, но Катрин не му обърна внимание.

— Чарлс Овърби. Благодаря, че дойдохте, агент Келъг.

— Наричайте ме Уин. Аз съм от ОПМП на Бюрото.

— Което е…

— Отдел за престъпления с масово принуждение.

— Това нов термин за секта ли е? — попита Данс.

— Наричахме го отдел по сектите, но не беше ПКТ.

Ти Джей се намръщи:

— Това нов вид наркотик ли е?

— Не. „Политически коректен термин“.

Това й хареса и тя се засмя.

— Казвам се Катрин Данс.

— Ти Джей Сканлън.

— Томас Джеферсън?

Ти Джей се усмихна загадъчно. Дори Данс не знаеше какво стои зад инициалите му. Името му наистина можеше да е просто „Ти Джей“.

Обръщайки се и към тримата агенти на КБР, Келъг заяви:

— Искам да ви кажа нещо. Да, аз съм от федералните. Но не искам да ви мътя водата. Тук съм като консултант — за да ви давам идеи за това, как мисли и действа Пел… Ще съм доволен на второстепенна роля.

Дори да не беше съвсем искрен, Данс му бе благодарна. Необичайно беше да чуеш такива думи в света на голямото самочувствие на правозащитните агенции.