![Каменно сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/3/kamenno-srce-bg-download.jpg)
Каменно сърце [bg]
- Автор: Филлипп Джиллиан
- Серия: Разбунтувани ангели #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-004-0
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Каменно сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. The TIMES
Той заслиза, залитайки, надолу по склона, по-навътре в гората. Скитникът не се виждаше никъде, което си беше добре. Той не бе сигурен как да постъпи, ако се окажеше хванат в капан между един психопат и екип социални работници.
Далеч назад вратата издрънча.
Джед се бореше със страха, дишаше плитко и учестено. Щеше да отиде в затвора, а Рори в детски дом, и той никога повече нямаше да види брат си. Внезапно това ужасно го разтревожи. Болезненият страх го подтикна да върви напред, макар от това да нямаше смисъл — без Фин езерото бе напълно безполезно; просто една влажна, студена бездънна пропаст.
— Добре, синко. Успокой се. Няма къде да отидеш. Ние просто искаме да ти помогнем.
Джед не можеше да види ченгето в сумрака, но му се струваше че мъжът лъже и това му даде нови сили. Той отстъпи назад, огледа дърветата с присвити очи и единият му крак потъна в ледената вода. Рори изхълца и се вкопчи още по-здраво в него.
— Хайде, момченце. Моля те. Не си заслужава.
Джед отстъпи още по-назад, почти против волята си, но не можеше дори да си помисли да им се предаде, още не. Откъм портата се разнесоха викове, свистене на гуми и затръшване на автомобилни врати. Колко са много.
Той неусетно се оказа затънал до кръста, след това до гърдите. Повърхността на водата бе покрита с тънка ледена кора и студът му спираше дъха. Макар също да бе потопен във водата, Рори мълчеше, вкопчен здраво в него, дишащ учестено. Боже, помисли си Джед с нарастваща паническа ярост: ако имаше пистолет, щеше да застреля ко…
… копелетата.
Той опипа с безчувствените си пръсти оръжието, което бе пъхнал в колана си.
Тук той не беше безполезен. В магазина на пистолета му имаше патрони — Сет му ги беше показал. Беше му показал и как да запъне ударника. Сет го бе научил как да освободи предпазителя и да натисне спусъка.
А той дори не го беше осъзнал.
— Ед — прошепна Рори. Той притисна буза към Джед и изплю една малинка в ухото му.
Джед потрепери. Лудост. По-лесно би минал през леденото езеро, отколкото да застреля човек. И без това водата сигурно беше повредила глупавия пистолет. Той зарови лице във вратлето на Рори и го прегърна силно.
Точно тогава между дърветата се появи фигура, която се спря рязко до храсталака. Стоманеносивите очи зад дебелите стъкла се ококориха и скитникът го зяпна стреснато.
Джед можеше само да отвърне на погледа му, чудейки се какво ли е усещането на смъртта. После реши, че знае, защото от водата се надигна някакво водорасло, което се уви около краката и кръста му.
Светът бе погълнат от ужасяваща чернота и той бе издърпан под повърхността на водата към небитието.
20
Ако Ласло не беше убил момичето, аз щях да го направя вместо него.
Липсата на Фин беше много по-плашеща, отколкото присъствието ѝ в плът и кръв. Шона, Торк и аз изгубихме много време опитвайки се да убедим Конал, че я няма и че няма смисъл да я търсим повече; Ейли трябваше да му набие малко здрав разум в главата, заради което после отнесе калая. Но след прекараните часове в търсене нямаше смисъл да си го признава.
— Ласло я е докопал — казах аз. — Сигурно така е станало.
— Благодаря, че ми показа очевидното. — Той скръцна със зъби.
— Пак заповядай. Сега да се връщаме в крепостта. Няма как иначе да ѝ помогнем, а и загубихме доста време.
— Трудно ще е да се върнем в крепостта — посочи Торк. — Разполагаха с достатъчно време да пуснат допълнителни патрули, освен това знаят къде се намираме.
— Не мога да тръгна, още не. Не мога да я изоставя.
— Нямаш друг избор — каза твърдо Ейли. — Съжалявам. Но поне момчето си замина; един проблем по-малко.
— Какво иска тя от Фин? Момичето не може да навреди на Кейт. Не може и да ѝ помогне.
— Хванала я е, за да те ядоса? — предположи Ейли.
И тъй като това си беше чистата истина, той не можеше да ѝ възрази. Но тя не трябваше да му го казва поради много причини. Той се умълча и не спря да чеше белезите по ръката си, макар те сигурно да бяха спрели да го сърбят още преди векове.
— Изгубихме твърде много време — рече най-накрая той.
— Точно каквото исках да ка…
— Не. Имах предвид, че изгубихме твърде много време в тази гора. Крепостта се намира на два дни езда; майната му на всичко. Трябва да си я върнем, преди Ласло да я отведе в пещерите на Кейт; ако не успеем, ще измислим нещо по-късно. Щом се озове там, целият клан няма да успее да я измъкне.