Каменно сърце [bg]

— Смятаме да те отведем у дома.

— Време беше — изсумтя Джед. — Мястото ми не е тук.

— Не става въпрос за това — отвърна Конал и зарови пръсти в рошавата козина на Лия, — макар наистина да е така.

Джед поклати глава.

— Какъв си чекиджия.

— Виждаш ли? Двамата със Сет сте един сорт.

Засмях се.

Джед кимна с глава към ръката на Конал и белите белези.

— Това от какво е?

— Това ли? — Конал прокара пръсти по единия, избягвайки погледа ми, и бързо свали ръкава си. — Това са моите грехове.

Спомних си колко дълбоки бяха раните. Нищо чудно, че белезите бяха толкова грозни.

— А, така ли? Така ли се наказвате по тия места?

— Наказание ли? Преброй ги, Джед. Не мога да си ги нанеса сам.

Протегнах се и се прозях.

— Край на разговора, Кулан.

Конал полегна назад, за да се наслади на невероятното небе, а вълчицата се изпъна до него и облиза ухото му с език.

— Хей, Лия, гъделичкаш ме.

Отблъснатата Лия насочи майчинския си инстинкт към Джед и облиза лицето му, докато той не я хвана за муцунката да я почеше зад ушите. Осмелих се да погледна към Конал. Утринната светлина подчертаваше ъгловатото му лице с хлътнали очи, изпъкнали скули и набола тъмноруса брада. Очите му бяха замислени и тъжни.

Побързах да прогоня тревогата си. Нещастникът се нуждаеше единствено от няколко часа сън.

— Ку Хорах, изглеждаш ужасно — каза аз. — Трябва да…

— Тръгваме. Вярно. — Конал се изправи и измъчената тъга изчезна. Или поне така щеше да ми се стори, ако не го познавах толкова добре. — Ти също, Джед. Може и да не си го забелязал, но започваш да се чувстваш удобно тук. По-добре внимавай това да не се случи.

— Виж какво, човече, с нетърпение очаквам да се махна оттук.

— И преди да го направиш — промърморих аз, — бъди така добър и ни върни брошката, която отмъкна от работната маса на Ленора.

Лицето му се смръзна, но той умело прогони виновния израз от лицето си. Момчето бръкна във вътрешния си джоб, извади брошката и ни я подаде. На слънчева светлина тя изглеждаше още по-красива и блясъкът караше камъните да изглеждат по-големи.

— Нямаше да разберем — рече благо Конал. — Ленора ни каза.

— Не знаех, че е разбрала. — Гласът на Джед звучеше сърдито и обидено.

— Аха, разбрала е само защото е усетила липсата ѝ. Тя помнеше всичките бижута, а и нямаше кой друг да го вземе. Между другото, добра работа. Би могъл да ме научиш на някой и друг трик.

— Какво?

— Ти си много по-добър от мен. — Конал му намигна.

Докато Джед проумяваше думите му, червенината постепенно изчезна от лицето му.

— Ти си бил крадец? — Той замълча. — Разбира се, хората не те забелязват.

Конал потърка късата си коса.

— Не особено.

— Воалът ще ми свърши добра работа. В Теско.

Изсумтях.

— Шона ще те върне обратно при портала, става ли? — Конал огледа изкусната златна плетеница, после я сложи в шепата на Джед и събра пръстите му върху нея. — Не я продавай за жалки монети. Струва доста. Би трябвало да ти стигне за известно време.