Каменно сърце [bg]

Лицето на Джед пламтеше в аленочервено.

— Реших, че ти си убил Мак…

Раздразнен, наблюдателят обърна коня си и се приближи до него.

— Ласло уби Мак! Да не би ламирът да ти е изпил ума? — Ръката в ръкавица без пръсти хвана Джед за брадичката и наблюдателят извъртя главата му към себе си, за да го погледне в очите. — Не, наред си. Малко си глупав, но си с ума си. Аз само пазя портала.

— Не че се справяш добре напоследък — промърморих аз.

Наблюдателят ме стрелна с убийствен поглед.

— Отвлякоха вниманието ми. Беше ламирът Слинкбоун.

Джед завъртя очи.

— Преследваха ме около петдесет ченгета и половината хора на социалните служби. Сигурно вниманието ти лесно се отвлича.

Изсумтях, а наблюдателят излая:

— Лесно ли? Бих се със Слинкбоун с голи ръце! Трябваше да се досетя, че е просто маневра, но не се досетих, докато не почувствах преминаването през портала. След това то ми се измъкна като змиорка и докато се отдалечаваше, се изсмя. И тъй като си все още жив, трябва да те попитам как успя да преминеш през портала?

— Нямам представа, нали?

Наблюдателят изръмжа.

— Ти ли се промъкна след Ленора преди около месец?

— Не — отвърна Джед.

Кръвта ми така се смрази, че конят ми спря. Дишането ми бавно се нормализира и аз продължих да яздя. Скрит зад гърба на Джед, Шона ме погледна и повдигна вежди.

— Така ли? — Наблюдателят се намръщи. — Добре де, след нея минаха двама.

— Да, но ние я последвахме вчера? — Джед се поколеба, очевидно си спомни, че е прекарал някъде нощта. — Добре де, може би преди два дни. Но не цял месец. Това ще да е бил някой друг, приятел.

— Аха, разбирам! — Гласът на наблюдателя прозвуча по-весело. — Ти нищо не знаеш, нали, Кулан? Добре, времето тече по различен начин тук. Капризно е.

— Какво? — Кръвта се отдръпна от лицето на Джед.

Подозирам и от моето.

Наблюдателят рече безгрижно:

— О, времето винаги се изравнява. Като водата! Точно това си помислих, когато построиха големия капал между Нес и запада. Нивата се променят, нагоре, надолу, но накрая винаги се озоваваш в морето. — Той кимна доволен на себе си. — Същото е и с времето. Различно е от двете страни на портала, но накрая винаги се изравнява.

Джед почти не го слушаше, лицето му потъмня.

— Времето. Било е различно.

— Да. И макар да съм преминал веднага след вас, трябваше да повикам коня си и да препускам като вятъра. Дори тогава едва успях да ви настигна. Ламирът толкова силно ви искаше от тази страна, или може би господарката му ви е искала. Тя няма да остане доволна, че Слинкбоун е профукал предимството си и е изгубил главата си. — Той се изсмя. — Ах, ламирът е най-големият враг на себе си. Ако не си беше играл на котка и мишка, никой от нас нямаше да пристигне навреме. Не и преди той да се е позабавлявал с вас.