Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
— Какво ще ми кажете за момичето? — попита Курц.
— Момичето?
— Рейчъл… Рафърти. Била е в колата с Доналд. Разбрах, че има по-сериозни наранявания.
Сестрата се намръщи и набра нещо на клавиатурата си.
— Да. Излязла е от операционната.
— Може ли да я видя?
— О, не… операцията продължи почти пет часа. Момичето ще остане в интензивното поне още няколко часа.
— Но операцията е минала добре, нали? Тя ще се оправи?
— Препоръчвам ви да говорите с лекаря ѝ.
— С доктор Сингх?
— Не, не. — Сестрата се намръщи още повече. Явно безценното ѝ време на регистратурата беше похабено за маловажни неща. Тя набра още нещо на клавиатурата си. — Оперирали са я доктор Фримонт и доктор Уайли.
— Участвали са двама хирурзи?
— Току-що казах точно това.
— Мога ли да разговарям с тях?
Сестрата завъртя очи и се зае отново с клавиатурата.
— Доктор Фримонт си е тръгнал от болницата, а доктор Уайли ще е в операция поне до пет часа.
— Къде е интензивното отделение?
— Няма да ви пуснат там, господин… ах… Рафърти.
Курц се наведе толкова напред, че сестрата отмести поглед от компютъра и го погледна в очите.
— Къде е?
Тя му каза.
Курц, Анджелина и Марко си тръгнаха набързо от имението на Гонзага. Жената набързо обясни на очевидно вбесения Емилио, че е изникнало нещо изключително важно и че трябва да насрочат нова среща за обяда си. Арни и Мики Кий бяха откарали мълчаливото трио обратно до Марина Тауър с бронираната лимузина. Качиха се с асансьора до пентхауса, преди да проговорят.
— Какво, по дяволите, става, Курц? — Анджелина беше пребледняла от гняв и се опитваше да успокои прилива си на адреналин.
— Трябва ми кола.
— Ще те закарам до спортния клуб, където остави твоя…
Курц поклати глава.
— Веднага ми трябва кола.
Анджелина се поколеба за секунда. Ако му угодеше сега, щеше да промени естеството на взаимоотношенията им — каквито и да бяха в момента — завинаги. Тя го изгледа, след което бръкна в дамската си чанта и му подхвърли връзка с ключове.
— Сивото ми „Порше Бокстър“ е паркирано до асансьора на паркинга.
Курц кимна и се обърна.
— Какво да правя с него? — попита Анджелина, която беше насочила своя .45-калибров „Компакт Уитнес“ в Марко.
— Той не е глупав — отвърна бившият частен детектив. — Все още можеш да го използваш. Предложи му да му сложиш белезници в банята, както на Лео.
Анджелина погледна Марко.
— Разбира се. Защо не? — отвърна бодигардът. — По-добре е от алтернативата.
— Добре — съгласи се жената. — Какво ще кажеш за… — Тя кимна към големия фризер в кухнята.
— Ще се върна тази вечер — каза ѝ Курц.
— Това не е хубаво — отвърна Анджелина, но бившият частен детектив вече беше влязъл в асансьора и бе затворил вратата.
Курц слезе от асансьора и веднага се изуми от разположението на интензивното отделение — няколко бюра бяха разположени в кръг около единични стаи със стъклени стени. Трите сестри разполагаха с отделни компютри, но по всяко време можеха да погледнат в някоя от стаите и да видят състоянието на пациентите и данните на мониторите им. Едната от сестрите беше по-възрастна от другите и с приятно лице. Тя вдигна поглед към Курц.
— Мога ли да ви помогна, сър?
— Казвам се Боб Рафърти и съм чичо на Рейчъл Рафърти. Сестрата долу ми каза, че се възстановява тук.
Възрастната жена кимна и посочи към една от стаите със стъклени стени. Курц успя да види единствено червената коса на Рейчъл, която беше същата като тази на Сам. Останалото бяха одеяла, системи, монитори и апарат за командно дишане.
— Опасявам се, че няма да е възможно да ѝ идвате на посещение няколко дни — каза сестрата. — След подобна продължителна операция лекарите се страхуват да не стане инфекция и…
— Операцията е била успешна, нали? Тя ще живее?
Жената с приятното лице си пое дълбоко въздух.
— Трябва да говорите с доктор Фримонт и доктор Уайли.
— Казаха ми, че няма да са на разположение цял ден.
— Да. Ами… — Сестрата изгледа Курц. — Рейчъл е била много близо до ръба тази сутрин, господин Рафърти. Много близо. Доктор Уайли обаче ми каза, че прогнозите са добри. Преляхме ѝ осем банки с кръв…
— Това много ли е?
Жената кимна.
— Може да се каже, че подменихме всичката кръв в тялото ѝ, господин Рафърти. Хеликоптерът е спасил живота ѝ.
— Премахнали са далака и бъбрека ѝ, нали?