Замръзване [bg]

21

— Искали сте да ни видите, капитане?

— Сядайте — нареди им Хансън.

Детективите Брубейкър и Майърс се спогледаха, преди да заемат местата си. Милуърт не ги викаше за първи път в кабинета си, но за първи път ги канеше да седнат.

Хансън заобиколи бюрото си, седна на ръба му и подаде на Брубейкър снимка на Джон Уелингтън Фриърс.

— Познавате ли този човек?

Брубейкър взе снимката и поклати глава. Хансън не очакваше да са чували за идването на Фриърс в участъка, където беше съобщил опасенията си. Смяташе да им каже, че цигуларят е изчезнал и да им даде специална задача — под прикритие — да го намерят. По-късно щеше да се оправя с предизвиканите от това усложнения.

— Хей, този съм го виждал — каза Майърс.

Хансън се изненада.

— В участъка?

— В участъка ли? Не, тцъ. Фред, миналата седмица видяхме този тип да влиза в „Блус Франклин“, докато следяхме Курц, помниш ли?

Брубейкър взе отново снимката.

— Да, май е същият.

— Май ли? Мамка му, той е. Ако си спомняш, дойде с бял… мисля, че беше форд, може би модел „Контур“… и паркира точно до нас.

— Аха.

Ако Хансън не беше седнал на ръба на бюрото си, щеше да падне на пода. Нещата се нареждаха перфектно.

— Казваш, че този човек е бил в „Блус Франклин“ по същото време, по което и Джо Курц?

— Тъй вярно, капитане — отвърна Майърс.

Брубейкър кимна.

Хансън имаше чувството, че цялата му вселена се е избистрила. Онова, което само допреди миг беше пълен хаос, сега изглеждаше като съвсем ясна мозайка. Това съвпадение беше дар от Бога, чист и прекрасен.

— Искам да намерите този човек — каза той. — Името му е Джон Уелингтън Фриърс и се тревожим за безопасността му. — Обясни на двамата идиоти, че трябва да докладват само на него.

— Господи — каза Майърс. — Извинете ме, капитане, но мислите ли, че изчезването на Фриърс тази сутрин има нещо общо с Джо Курц?

— Вие го наблюдавахте по това време — отбеляза Хансън. — Къде беше той?

— Изплъзна ни се миналата вечер — отговори Брубейкър. — Едва тази сутрин го намерихме на Чийктуага. Смятахме да проверим къщата на секретарката му, но го видяхме да пътува по „Юниън“… — Ченгето млъкна.

— Близо до хотел „Шератон“ — довърши Хансън.

Майърс кимна.

— Не е далеч.

— Май ще продължим да следим Курц — каза Брубейкър.