![Замръзване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/8/zamrzvane-bg-download.jpg)
Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
— Ти ли си Пол Фредерик? — изкрещя капитанът. — Пруно? Пол Фредерик?
Бездомникът примига няколко пъти и после кимна колебливо. На Хансън започна да му се повдига. Нищо не го отвращаваше повече от тези безполезни наркомани.
— Господин Фредерик, виждали ли сте Джон Уелингтън Фриърс? Фриърс свързвал ли се е с вас? — Мисълта този дърт наркоман да е приятел на изтънчения цигулар, още повече пък онзи да дойде да го посети в тази барака, беше абсурдна. Но Хансън зачака да получи отговор.
Бездомникът облиза напуканите си устни и отново се опита да се съсредоточи. Гледаше .38-калибровия револвер. Хансън го свали едва.
Сякаш усетил своя шанс, старецът стрелна ръка в джоба на палтото си.
Без да му мисли, Хансън вдигна оръжието и стреля два пъти, като уцели бездомника в гърдите и във врата. Онзи се катурна назад като празен вързоп от парцали. За минута продължи да диша — въздухът направо стържеше, докато си проправяше път към дробовете му в студената и мрачна барака — но след малко утихна и капитанът спусна петлето на оръжието си. Подаде глава извън бараката, за да огледа набързо наоколо — нямаше никого, който да чуе изстрела, а влаковете бучаха и шумяха на железопътните релси, които не се виждаха оттук — след което се върна вътре и коленичи до тялото. Трябваше да го претърси, но нямаше намерение да докосва тези мръсни и пълни с бълхи парцали.
Хансън намери една пръчка, която бездомникът беше използвал да си разбърка супата, и разтвори мръсното палто. Ръката на стареца не беше посегнала към оръжие, а към малък молив. Мъртвите пръсти едва го бяха докоснали. От джоба му беше изпаднало и едно малко жълто тефтерче, в което нямаше нищо написано.
— Проклятие — прошепна Хансън и изрече бърза молитва, с която да поиска прошка за тази ругатня. Не планираше да убива бездомника и фактът, че беше питал онзи полицай за него, можеше да предизвика известно подозрение.
Не е така, каза си Хансън. След като убия Фриърс, това ще е поредното убийство, водещо към Джо Курц. Няма да разберем защо Курц е решил да убие и двамата, но .38-калибровият револвер, намерен в хотелската му стая, ще осигури необходимите доказателства.
Хансън прибра револвера в джоба на палтото си. Никога не беше запазвал оръжие на убийство, след като го беше използвал — това беше аматьорска постъпка — но в този случай се налагаше да го направи, поне докато намереше и убиеше Фриърс. След това щеше да подхвърли револвера в хотелската стая на Курц… или до тялото на Курц, ако се опиташе да окаже съпротива по време на арест, а Джеймс Б. Хансън очакваше точно това.
Докато седеше в малкото помещение на десет метра от трапезарията на Емилио Гонзага и усещаше погледите на Мики Кий, Марко и двамата бодигардове на дона, Джо Курц започна да се приготвя за онова, което предстоеше.
Щеше да остави много недовършени дела след себе си — случая с Фриърс и Хансън например, но това не беше негова работа. Арлен щеше да се погрижи за Фриърс, вероятно щеше да запознае полицията с информацията, получена от Конуей. Това не беше негов проблем. После идваха Доналд Рафърти и Рейчъл — това вече беше негов проблем — но нямаше какво да направи по него. Точно сега работата му беше да се заеме с Емилио Гонзага, истинския убиец на Саманта. Той се намираше само на десет метра от него, надолу по един дълъг коридор и през една отключена врата.
Всичко трябваше да се случи много бързо. И скоро. Курц предположи, че Гонзага и Анджелина вече бяха стигнали до основното и тримата телохранители там вече бяха заели местата си до стената.
Мики Кий беше много бдителен, но — като всички бодигардове — също така бе отегчен. Рутината отпускаше. Дори през последните двадесет минути, в които Марко преглеждаше предстоящите конни надбягвания, а Курц седеше с полузатворени очи, Мики Кий беше свалил гарда си. Другите двама телохранители бяха като непохватни шимпанзета и вниманието им отдавна бе отвлечено от малкия телевизор на бюфета до стената. На него вървеше някаква сапунена опера, която явно много им допадаше. Навярно я следяха.
Мики Кий беше обезпокоен от присъствието на Курц. Като всички добри бодигардове, той се съмняваше във всичко, което излиза от рамките на нормалното. Но също така беше жаден и постоянно прескачаше до махагоновия бар до Джо — минаваше на по-малко от метър от него — за да си напълни чашата със сода. И макар да държеше чашата с лявата си ръка — Курц беше забелязал, че е десничар — това действие отнемаше достатъчно голяма част от вниманието му. Почти беше станало време Кий да си налее отново сода.