Замръзване [bg]

— Какво става, господин Курц? — попита Джон Уелингтън Фриърс, когато всички се събраха отново заедно като щастливо катеричо семейство.

Бившият частен детектив свали палтото си — в малкото жилище беше горещо — и разказа всичко, което знаеше за Джеймс Б. Хансън в ролята му на капитан Робърт Милуърт от отдел „Убийства“.

— Този зъболекар… Конуей… ти е признал това? — попита Пруно.

— Не с толкова много думи — отвърна Курц. — Но да приемем, че информацията е потвърдена от него.

— Предполагам, че животът на този доктор Конуей не струва кой знае колко вече — каза Фриърс.

Курц нямаше как да не се съгласи.

— Какво мислиш, Джо, как този Милуърт… Хансън… е направил връзката между господин Фриърс и теб? — попита Арлен.

— Не сме сигурни, че я е направил.

— Би било опасно да предполагаме нещо друго — каза цигуларят.

— Ще е глупаво — отвърна Пруно — да градим плановете си на предположения относно намеренията на врага… Трябва да преценим способностите му и да се подготвим според заключенията си.

— Е, Капитан Убийство е способен да впрегне целия полицейски участък в търсенето на господин Фриърс и останалите от нас — заяви Арлен.

Курц поклати глава.

— Не и без да рискува прикритието си. Не трябва да забравяме, че Хансън не е истинско ченге.

— Не е — съгласи се Фриърс. — Той е сериен изнасилвач и убиец на деца.

Всички млъкнаха за известно време след тези думи.

Най-накрая Арлен попита:

— Той може ли да ни проследи дотук, Джо?

— Съмнявам се. Не и ако Майърс не те е проследил.

— Не е — отвърна секретарката. — Уверих се, че никой не ни следи. Но ще станат подозрителни, когато утре не излезем от къщата ми с господин Фриърс.

— Или когато не пуснете лампите тази вечер — намеси се Пруно. Навън се стъмваше.

— Оставих осветлението в дневната на таймер, който използвам, когато съм на почивка — отвърна Арлен. — Сега е пуснато и ще изгасне в единадесет.

Курц, който изведнъж се почувства изтощен, се хвана за думата ѝ.

— Ти пък кога си ходила на почивка?

Секретарката му го изгледа. Той прие това като знак да се откаже.

— Трябва да върна една кола — каза Курц, стана и си взе палтото.

— Не и преди да си ял — спря го Арлен.

— Не съм гладен.

— Така ли? Кога за последно яде, Джо? Обядвал ли си?

Курц се замисли. Последно хапна кифла с кафе на онази отбивка на щатската магистрала по време на среднощното си пътуване от Кливланд. През целия ден не беше ял, а предната вечер не беше спал.

— Всички ще похапнем добре — каза Арлен с тон, който не търпеше възражения. — Направих много спагети, хляб и печено говеждо. Всички разполагате с около двадесет минути, за да се измиете.

— На мен ще ми трябва цялото това време — оплака се Пруно.

Курц се засмя, но старецът го изгледа, взе си парцаливия сак и отиде в банята с достойнство.