Ръкописът на Фулканели [bg]

— Остави я на мястото й и се махай оттук! — изръмжа той.

Отец Паскал веднага забеляза помръкналото лице на Робърта, когато тя бавно слезе по стълбите.

— Когато мъжете изпитват болка, те често казват или вършат неща, които обикновено не биха си позволили — меко промълви той и сложи ръка на рамото й.

— Фактът, че е ранен, изобщо не оправдава гадното му поведение — горчиво отвърна тя.

— Нямах предвид физическата болка, а онази, която изпитва наранената му душа — все така меко рече свещеникът. — Отивам да поговоря с него.

Влезе в стаята и седна на стола до леглото. Бен лежеше по гръб, заковал поглед в тавана. Ръцете му здраво стискаха плоската бутилка. Уискито облекчаваше болката му, но положението с цигарите беше сериозно — оказа се, че пакетът е полупразен.

— Нали нямаш нищо против да ти правя компания? — попита свещеникът.

Бен поклати глава.

Паскал помълча известно време, после тихо започна:

— Робърта ми разказа за част от твоята работа, Бенедикт. Похвален е стремежът ти да помагаш на нуждаещите се. Аз също се чувствам призван да помагам, доколкото мога. Моите усилия далеч не са толкова драматични и героични колкото твоите, но аз отдавам изключително важно значение на стремежа си да служа на Бога. Опитвам се да облекчавам болката на хората, да ги приобщавам към Бога. За част от тях това означава да бъдат в мир със себе си, независимо под каква форма го постигат.

Бен вдигна плоската бутилка и му я показа.

— Това е моят покой, отче.

— Прекрасно знаеш, че такъв покой не е достатъчен и никога няма да бъде — отбеляза Паскал. — Той само усилва страданията ти. Болката в сърцето ти е като отровен бодил. Не го ли изтръгнеш оттам, той ще отвори ужасна рана. А тя ще бъде толкова дълбока, че едва ли ще успеем да я излекуваме с няколко дози пеницилин, предназначен за кози.

— Сигурно сте прав, отче — горчиво се усмихна Бен, помълча малко и добави: — Изпитвам удовлетворение само от добре свършената работа.

— По всичко личи, че си помогнал на много хора — кимна Паскал. — Но ще продължиш да вървиш към собственото си унищожение, ако се опираш на измамната помощ на алкохола. А когато радостта от добре свършената работа отшуми, болката отново се завръща, нали? И то с нова сила…

Бен замълча.

— Знаеш отговора, нали?

— Вижте, отче… Дълбоко съм ви задължен за помощта, но проповедите са отминал етап за мен. Тази част от живота ми е отдавна мъртва. Изпитвам дълбоко уважение към вас, но съм длъжен да ви кажа, че ако сте дошли да ми четете проповед, само си губите времето.

Настъпи продължително мълчание. После Паскал извърна глава към прозореца и тихо попита: