Предатели [bg]

Все пак положението не бе съвсем безнадеждно. Не го бяха претърсили. А това беше грешка.

В същото време обаче зад гърба му стоеше въоръжен човек. Онзи с фенерчето също стискаше пистолет в другата си ръка. И двете оръжия бяха насочени към него.

Останалите трима също бяха въоръжени. Може би щеше да повали един или двама, но в крайна сметка някой от другите щеше да го убие. Въпрос на елементарна математика. Всички сценарии, които Декър разиграваше в главата си, завършваха по един и същ начин.

— Él es un federale — обади се изведнъж Амая и посочи Декър с разтреперан пръст.

Мъжете се обърнаха към него.

— Es un federale — повтори Амая.

Мъжът с фенерчето пристъпи към Декър и попита:

— От ФБР ли си?

Декър кимна.

— Не ми пука! Мъртъв си! — ухили се онзи.

Декър вече нямаше избор. Пет пари не даваше дали шансът е на негова страна или не. След като и бездруго щеше да умре, можеше да вземе със себе си поне един от тези мръсници.

Снижи рамо, преви тяло и се изправи рязко. Ефектът бе като при експлозия. Удари мъжа срещу себе си право в гърдите. Към енергията на тялото му се прибави и тази на краката му, които действаха като пружини. Ударът бе толкова силен, че вдигна мъжа във въздуха. Той отхвърча назад и падна в дупката.

Следващият проблем на Декър бе очевиден. Четирима въоръжени мъже.

Добрата новина беше, че единствената светлина — фенерчето, което онзи държеше — бе изчезнала в дупката.

В момента мракът бе най-добрият приятел на Декър.

Отекнаха изстрели. За щастие, той се бе хвърлил на пода миг преди мъжете да натиснат спусъците. Извади пистолета си и тъкмо щеше да отвърне на огъня, когато някой профуча покрай него. Случи се толкова бързо, че не успя да види кой е.

Последва сблъсък на две тела. Декър чу как едното поддава под натиска на другото. И пада тежко на тухления под.

Декър се превъртя надясно, прицели се и стреля.

Мъжът, който бе опрял пистолета си в главата му, получи куршум в корема. Преви се на две, изкрещя от болка и след броени секунди от устата му потече кръв. Беше вън от играта. Декър знаеше, че коремните рани са много коварни. Кръвта на мъжа вероятно щеше да изтече. Не че Декър го беше грижа.

По пода около него зачаткаха куршуми. Парченца бетон и тухла полетяха край лицето му. Едно от тях се заби в ръката му. Или пък беше куршум? И в двата случая болеше ужасно.

Изстрелите не спираха, а Декър продължаваше да се търкаля по пода. Удари се в нещо, разбра, че е стена, и приклекна до нея. Анализира ситуацията.

Трима бяха елиминирани, оставаха двама.

Завъртя се в опит да определи местоположението им, когато долови ново рязко движение. И то завърши със сблъсък. Чу приглушен вик, последван от падане на пистолет и рухване на тяло.

Добре, оставаше само още един.

Това съотношение му допадаше повече.

Декър пропълзя напред с готов за стрелба пистолет, когато видя, че Томас Амая се бори с последния похитител, който държеше оръжие. Беше по-едър и по-силен от бащата на Дани. Отблъсна го от себе си, прицели се и започна да натиска спусъка. Декър щеше да стреля, когато онзи бе ударен толкова силно, че полетя във въздуха, стовари се тежко върху тухления под и изтърва пистолета.