Тайната порта [bg]

— Точно така! — възкликна Лило. — Точно в това е номерът, не разбираш ли? Да го накараме да си помисли точно това!

Пол убедително се престори, че току-що е прозрял великия замисъл на началника си.

— Но, разбира се! — възкликна на свой ред. — Дьо Брев ще си помисли, че тази визита е ваша целенасочена стратегия! А това би могло да отвлече вниманието им от истинската ни стратегия — да спечелим везира и да подновим търговския договор — и направи лек реверанс, чийто лек ироничен нюанс не би могъл по никакъв начин да бъде усетен от трудно схватливия посланик. — Брилянтна идея! Поздравления, сър!

— Хммм, хммм! — изцвили лекичко Лило — звук, който Пол моментално разпозна като изключително редкия смях на посланика. — И което е най-важното, Пиндар, това няма да ни струва и пени! Няма да има нужда от никакви подкупи за везира!

— Изключително държавническа мисъл! — засмя се на свой ред Пол. — Очевидно не сте провъзгласен случайно за посланик на нейно величество, ваше превъзходителство!

— Внимавай, Пиндар! — смръщи се сър Хенри при споменаването на кралицата. — Нейно величество е самата щедрост! Единственото, което ни помоли, е нашата компания да плати за подаръците, които ще поднесем на новия султан — и напълно правилно, по мое мнение.

„И да поеме разходите на цялото ни посолство, стари ми приятелю Мъгла — помисли си Пол, — чийто значителен обем сега ще трябва да бъде покрит от една лондонска търговска компания, която е по-стисната и от самата кралица! И които, ако не успеем в мисията си, са напълно в състояние да ни накарат да платим от джобовете си това начинание!“

— Какво е това? Какво няма да ни струва и пени, Хенри, моя любов?

Без всякакво предупреждение лейди Лило — съпругата на посланика, се намести в тясната каюта. Тя беше не само доста закръглена, но и носеше огромна плисирана яка, върху която дребната й и очевидно безврата главица стоеше неуверено като свинска глава насред плато (както обичаше да казва Джон Карю). Когато зърна Пол, дребните й очички се разшириха и лицето й се сбърчи в доброжелателна усмивка.

— О, и секретарят Пиндар! Добро утро и на вас!

— Милейди! — поклони се Пол и се опита да й направи място в тясното пространство.

— Е, какви са новините, сър Хенри? — всяко физическо движение, по-бързо от бавно крачене, лишаваше лейди Лило автоматично от кислород, затова сега тя приседна, дишайки тежко, и намести обръча на кринолина си по-удобно около бедрата си. — Какво няма да ни струва и пени?!

— Пиндар отново е извикан от валиде султан.

— Виж ти! — ококори се пак лейди Лило.

— Лично валиде е поръчала да го повикат! — поясни сър Хенри.

— Виж ти! — лейди Лило извади везана носна кърпичка от ръкава си и попи челото си. — Виж ти! — повтори.

— Очевидно новината е толкова голяма, че съпругата ми изгуби ума и дума, Пиндар — отбеляза с лека усмивка посланикът.