![Боен ястреб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/8/boen-yastreb-bg-download.jpg)
Боен ястреб [bg]
- Автор: Блэквуд Грант, Чайковски Джим
- Серия: Тъкър Уейн #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557100
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен ястреб [bg]». Краткое содержание книги:
„Каква обаче е тази операция? Кое е толкова секретно, че да налага да оставят трупове след себе си?“
— Знаем, че централата на „Танджънт Аероспейс“ е в Лас Кручес — обясни Тъкър. — Само заради това си струваше да проверим мястото, но Нора спомена и още нещо — име, което е дочула във връзка с новата база. Място, наречено Белия град. Мисля, че е кодово име на ракетния полигон „Бели пясъци“.
— Точно до Лас Кручес — промърмори Джейн. — Звучи логично.
— Да се надяваме, че ще научим повече, когато стигнем там.
— Само се пази.
— Ако не успея, има някой, който ще ме пази. — Погледна надолу към Каин, който долови вниманието и размаха опашка. На рамото му, където го бе одраскал куршумът, имаше превръзка, но кучето като че ли не обръщаше особено внимание.
След като приключиха разговора, Тъкър прекъсна линията и се върна до дурангото. Франк миеше прозореца с прекалено усърдие, твърде съсредоточен за такава проста работа.
— Какво има? — попита Тъкър.
Франк го изгледа с недоумение.
— Какво има? И трябва да питаш?
— Трябва. Почти не говориш, откакто тръгнахме от Бирмингам.
Франк отиде до синята кофа с препарат, пусна вътре чистачката и въздъхна тежко. Прокара пръсти през косата си и сниши глас, след като погледна Нора и се увери, че не слуша.
— Трябваше да спасим тези младежи, но допуснахме да избият половината.
Тъкър не се изненада от този разговор — очакваше го.
— Ако не бяхме направили нищо, всички щяха да са мъртви. Сега поне Нора и Даян имат шанс.
— Ако обаче бяхме внимавали повече, нещата можеше да…
Тъкър познаваше този вид угризения, беше ги чувал твърде често — от други войници, но и от собствената си уста.
— Франк, престрелките са гадна работа. Случват се ужасни неща. Дори най-добрите войници правят грешки и понякога умират хора. Можеш да се оставиш това да те смаже или да се поучиш и да продължиш напред.
Франк погледна върховете на обувките си.
— Аз… не знам дали мога да го направя.
Тъкър реши, че е време да постави въпроса ребром.
— В такъв случай ще е по-добре да се разделим. Франк вдигна рязко глава.
— Какво?!
— Чу ме. Ако не можеш да се овладееш, ставаш тежест. И е по-вероятно да допускаш грешки. Може да убият всички ни.
— Не бих…
— Разбира се, не преднамерено, но умът ти не е където трябва. Нужно е да си изцяло тук — или изобщо да те няма. Ще заведа Каин да се разходи. Имаш десет минути да решиш.
Остави го и заведе кучето на тревисто място. Не му се искаше да е рязък с Франк, но понякога е по-добре да разкъсаш превръзката и да оставиш раната да завехне открита.
Каин използва времето, за да подуши няколко безценни миризми и да вдигне крак. След уреченото време Тъкър се върна при Франк.
Завари го на предната седалка. Отвори отзад, за да може кучето да се качи до Нора.
— Готови ли сме? — попита.
Нора промърмори нещо утвърдително, Каин размаха опашка. Франк остана мълчалив един дълъг момент, после кимна.
Тъкър седна зад волана и каза:
— Тогава напред.
10:22 източно лятно време
Смит Айланд, Мериланд
— Значи ги изпуснахте? — повтори Пруит Келерман.
Стоеше пред бюрото си с гръб към великолепната гледка към залива Чесапийк и силуета на Вашингтон. Опря свитите си юмруци на бюрото и доближи лице до вградената камера на компютъра.
На екрана бяха Карл Уебстър и Рафаел Лион, гледаха го мълчаливо. Зад раменете им различаваше контролния център на „Танджънт“, който се състоеше от редици компютърни работни места, осветени с халогенни лампи.
— Правилно ли чух? — попита Пруит.
Отговори Уебстър, с подпухнали и присвити очи.
— Сър, най-вероятно са мъртви.
— Безпокои ме думата „вероятно“.
— Джипът, с който опитаха да се измъкнат, е на дъното на река Тенеси. Вътре не открихме никого, но течението там е много силно. Всеки труп вече ще е стигнал Кентъки.
Лион го прекъсна:
— Следим полицейските честоти в градовете покрай реката за съобщения за жертви от удавяне.
— Какво друго научихте?
Уебстър отговори:
— Знаем, че са били в хижа от другата страна на реката. Мениджърът там си спомни кучето. Имаме описания на двамата мъже, но не и данни от кредитни карти. Платили са в брой.
На челото на Лион се появиха дълбоки гневни бръчки. Не беше от хората, които търпят грешки, особено собствените си.
— Засякохме две обаждания към телефона на Сабатело.
При споменаването на Джейн Сабатело Уебстър се размърда притеснено и по лицето му пробяга сянка на вина, вероятно заради припомнянето на предишен негов провал, когато бе допуснал тази жена да се промуши през мрежата му и да се измъкне.