Несправедливост за всички [bg]

Нещо напред привлече погледа на Джак. Някакъв мъж се бе облегнал на дървото до оградата от ковано желязо, която отделяше комплекса от улицата. Джак не беше достатъчно близо, за да го познае, но мъжът очевидно го гледаше. Когато Джак се приближи, фигурата се скри зад дървото и изчезна.

Джак мина покрай дървото и огледа мястото, където бе стоял мъжът. От дясната страна имаше жив плет и той сигурно го бе прескочил. Може би беше студент, който просто бе излязъл да изпуши една цигара. Джак продължи напред. Заради размера и силата си, никога не се тревожеше, че може да го нападнат, но докато вървеше по улицата, не можеше да се отърве от чувството, че го наблюдават и дори следят.

Той зави към малкото площадче около статуята на Корнелиъс Вандербилт и погледна през рамо. Осветлението тук беше слабо и ако някой се канеше да го нападне, това бе най-подходящото място. Той забърза и тръгна по тротоара. Когато мина покрай храстите, мерна човек, който внезапно изчезна. В следващия миг загуби равновесие, когато някаква фигура се метна на гърба му и го Стисна за врата.

Джак бързо се окопити и се отпусна на лявото си коляно. Инстинктивно дръпна дясното рамо на нападателя си надолу и изви тялото му напред. Беше хватка от джудото която баща му му бе показал преди години. Използваше я всеки път когато се бореше със състудентите си и винаги му вършеше работа. Този път стана същото. Нападателят му прелетя през рамото му и се стовари на земята по гръб. Джак бързо го Възседна и тъкмо се готвеше да стовари юмрук в лицето му, когато чу познат смях. Спря и погледна лицето му внимателно.

— Дяволите да те вземат, Ти — боун! [10] — извика Джак и скочи на крака. — Изкара ми акъла!

— Какво става, Чук?

Мъжът на земята се надигна бавно и Джак видя измореното усмихнато лице на Томи Милър.

— Трябваше да знам, че ще ми приложиш някоя идиотщина от джудото — каза той.

Джак го прегърна здраво. Обичаше Томи като брат. Беше забавен и весел и вечно се шегуваше. Джак винаги го бе смятал за честен и лоялен приятел. А и беше свиреп съперник на бейзболното игрище. През годините се бяха състезавали доста пъти. Томи имаше невероятен удар и бързина, от които краката на Джак се бяха подгъвали повече пъти, отколкото му се искаше да си спомня.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Джак.

— Бягам с вятъра, човече. Да отидем да пием по кафе или нещо друго и ще ти разкажа всичко.

Джак знаеше, че Томи „бяга с вятъра“. Баща му се беше обадил предишната вечер и му бе съобщил, че е уволнен, защото отказал да убеди голямото жури да обвини Томи в убийство. Каза му, че Томи избягал от полицията в Дърам, а колата му изчезнала. Спомена също и че вероятно скоро ще повдигнат обвинения срещу него.