![Несправедливост за всички [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/4/nespravedlivost-za-vsichki-bg-download.jpg)
Несправедливост за всички [bg]
- Автор: Пратт Скотт
- Серия: Джо Дилард #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546553461
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Несправедливост за всички [bg]». Краткое содержание книги:
„Чиста проба съдебен трилър, който те кара да обръщаш скорострелно страниците и силно напомня на любимите ни образци в жанра. „Несправедливост за всички“ е третата и най-силна книга от поредицата за Джо Дилард. Горещо я препоръчваме на всички любители на трилърите“. Ню Йорк Таймс
„Справедливост — способността да си справедлив, безпристрастен и честен.“ Нов колежански речник „Уебстър“
Тя се изправи и влезе в спалнята. Свали червеното си яке и го метна заедно с чантата на леглото.
Примката се уви около врата й, преди да успее да се отдръпне от леглото. Хана усети, че я дърпат назад и нагоре. Краката й се вдигнаха от пода. Ръцете й незабавно посегнаха към гърлото. Нещо я душеше. Не можеше да диша. Какво беше това? Кой беше?
Който и да беше, бе адски як, много по-силен от нея. Хана усети космите по брадата му, когато я придърпа плътно към себе си. Усети и гадния му дъх и въздуха от ноздрите му в дясното си ухо. Но не успя да се освободи. Риташе, гърчеше се и се бореше, правеше всичко възможно да се измъкне от хватката, но той я тръшна по лице на пода и я прикова там. Нещо мокро прокапа от устата й. Кръв, сигурно кървя, помисли си тя.
Хана се успокои, когато прие неизбежността на собствената си смърт. Видя усмихнатото лице на майка си, вълничките по езерото Мичиган, величествените планини. Лоти я повика от кухнята. Вечерята беше готова. Люк се загърчи в леглото си с блеснали очи, сигурен признак, че бе разбрал шегата й. Леля Мери я потупа по ръката. Двете седяха на люлката на верандата в осветената от луната лятна нощ.
Когато тъмнината я погълна и се появи бялата светлина, Хана се изненада от липсата си на страх. Дори си помисли, че вероятно трябваше да благодари на мъжа, който отнемаше живота й. Да, убиваше и нероденото й дете заедно с нея, но откакто бе научила за бременността си, тя неведнъж бе мислила, че бебето бе поредната й трагедия.
Сърцето й спря да бие и бялата светлина стана още по-ярка.
Последното чувство, което Хана изпита, бе облекчение.
40
Рокерът, който уби Хана Милс, вдигна кутията с бира към небето, — За добре свършената работа — извика той.
Сайръс Червения Маккини бе в настроение да празнува. Работата бе минала идеално. Момичето липсваше от две седмици, а ченгетата нямаха и идея. Беше сигурен, че никога нямаше да я намерят.
До масата срещу него седеше братовчед му, Рики Варела Рийд. Варела бе единственият човек, на когото Червения се доверяваше. Затова и го извика да му помогне със задачата. Сайръс знаеше, че онова, което правеха, бе категорично забранено от правилата на бандата, но също така знаеше, че Варела щеше да си държи устата затворена. Беше му дал пет от двайсетте хиляди долара, които бе получил от мексиканеца. Варела искаше равен дял, но след като Червения бе извършил убийството, реши, че си заслужаваше допълнителните пари.
Беше събота, последната вечер на рокерската седмица в Мъртъл Бийч, Южна Каролина. Сред „Воините на Сатаната“ бързо се бе разнесла новината, че водачите им са сключили изгодна сделка с банда в Шарлът, и алкохол и дрога се лееха щедро. Намираха се в бар „Данте“, скапана дупка в Гардън Сити, която превземаха за около седмица през пролетта всяка година. Гърмеше рок музика, кучките танцуваха полуголи по масите, а двама пияни Рокери вече бяха минали с моторите си през заведението. Червения бе изпил почти каса бира през деня и през последния час бе отишъл два пъти до тоалетната, за да смръкне малко метамфетамини. Чувстваше се като истински победител.
— Ние с теб сме двама проклети шибаняци — извика той.
— Мамка му, прав си! — отвърна Варела.
— Онази кучка бе само началото. Ние ще сме следващите „Корпорация убийства“! Наемни убийци, мамка му! Винаги съм искал да съм наемен убиец. Майната им на тия дреболии дето вършехме досега. Ставаме важни клечки, бебчо!
— По-тихо, Червен! Хората те чуват.
— Не ми пука!
Червения се надигна от стола си и вдигна юмруци във въздуха.
— Докато вървя през сянката на долината на смъртта, няма да се страхувам от злото — изкрещя той, — защото аз съм най-злият шибаняк в долината!
Мина по-малко от седмица, преди водачите на бандата да чуят новината. Направиха проучвания, проведоха няколко срещи. И сега Червения се намираше в обор в област Юникой, здраво завързан за метален стол, заобиколен от мъже, които смяташе за приятели. Варела седеше до него и хлипаше като дете.
Червения загледа мъжа, който обикаляше около него. Беше познат като Мечката и бе президент на „Воините на Сатаната“. Беше висок метър и осемдесет и бе як като бик. Огромни мускули изпъваха тесния му черен потник. Целият бе покрит с гъсти черни косми — главата му, лицето, рамената, гърба и гърдите. Носеше униформената черна кърпа на бандата. Останалите водачи се бяха облегнали на едно от отделенията за животни на около три метра от него и го гледаха как си играе с каиш от сурова кожа с дебел възел в края. Те бяха познати като Костенурката, Планината и Рейнмен.