![Несправедливост за всички [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/4/nespravedlivost-za-vsichki-bg-download.jpg)
Несправедливост за всички [bg]
- Автор: Пратт Скотт
- Серия: Джо Дилард #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546553461
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Несправедливост за всички [bg]». Краткое содержание книги:
„Чиста проба съдебен трилър, който те кара да обръщаш скорострелно страниците и силно напомня на любимите ни образци в жанра. „Несправедливост за всички“ е третата и най-силна книга от поредицата за Джо Дилард. Горещо я препоръчваме на всички любители на трилърите“. Ню Йорк Таймс
„Справедливост — способността да си справедлив, безпристрастен и честен.“ Нов колежански речник „Уебстър“
Томи облегна глава на ръцете си и заплака тихо. Джак искаше да го утеши, но не знаеше как. Бе свикнал със закачките и шегите в съблекалнята, с хапливите реплики на приятелите и съотборниците си. Но да се опита да утеши приятел след подобна кошмарна трагедия, бе непозната територия за него. Той се протегна и стисна рамото на Томи.
— Какво ще кажеш за по едно кафе? — предложи той. — Ще изтичам до кафенето и ще го донеса тук.
Томи повдигна бавно глава и избърса очи с опакото на ръката си.
— Разбира се, Чук. Кафе звучи чудесно.
Джак се забави по-малко от десет минути. Докато бързаше по тротоара с кафетата в ръка, видя един от полицаите от университета да излиза от сенките край масите за пикник. Джак се усмихна и му кимна, когато мина покрай него, но знаеше какво ще намери на масата.
Оказа се прав. Раницата му лежеше на масата, където я бе метнал, но Томи бе изчезнал.
38
Хана Милс постави тънката дълга плочка върху хартиена кърпа до тоалетната и се заразхожда из къщата. Взе Пачес, кокерчето, което бе осиновила от приюта за животни преди няколко седмици, и го понесе със себе си.
— Не е възможно — каза му тя. — Просто не е възможно!
След всичко, което й се бе случило, Хана бе станала експерт в прогонването на неприятни мисли и точно така бе постъпила и със спомена за пиянската нощ в ресторанта. Какво друго можеше да направи? Да обвини Танър, че я бе изнасилил? Вероятно в пияно състояние тя просто се бе съгласила и не можеше да си спомни.
Танър й се обади на следващия ден, за да провери как се чувства. Тя небрежно го попита как се бе озовала в леглото и той й обясни, че я занесъл в къщата, поставил я на леглото, събул й обувките и я завил. Хана не можеше да се накара да вярва друго.
Умората започна след около седмица. Имаше моменти, когато й се струваше, че краката й бяха от бетон. Внезапно откриваше, че едва се движеше и й бе трудно да остане будна. На няколко пъти й се поиска да заплаче и се втурваше в тоалетната да го направи. Миналата седмица започна да повръща сутрин дори когато стомахът й бе празен. Гърдите й бяха прекалено чувствителни. Уринираше много по-често от обикновено. Мензисът й не дойде.
Хана се върна в банята. Тестът за бременност я очакваше. Знаеше какъв ще е резултатът, но нямаше представа как щеше да постъпи. Прегърна кученцето с лявата си ръка и се протегна надолу с дясната…
Хана реши да се обади на Лий Муни. Той я бе назначил и се бе отнасял с нея изключително мило откакто се бе преместила от Ноксвил. Освен това познаваше Танър добре и можеше да й даде някакъв съвет в това отношение. Тя се зачуди дали да звънне на Джо и Каролайн Дилард и да поиска съвет и от тях, но се срамуваше прекалено много. Не сподели проблема си с Муни по телефона, само му каза, че трябваше да говори с него колкото се може по-скоро. Той пристигна в дома й след по-малко от половин час и сега седеше в дневната.
— Надявам се, няма да ми съобщиш, че си решила да напуснеш — каза Муни, когато Хана му подаде чаша чай с лед.
— Не, не напускам — нервно отговори тя, но внезапно идеята й се стори привлекателна. — Поне не планирам да напусна. Не и в скоро време.
— Това не звучи много обещаващо — отбеляза Муни.
— Съжалявам. Просто това… просто това, което ще ти кажа, е адски трудно. Да не кажа срамно. Не трябва да го споделяш с абсолютно никого.
Муни засука мустак с дясната си ръка.
— Никога не съм те разпитвал за семейството ти, Хана — каза той. — Ако си спомням правилно, ти зададох няколко въпроса, когато се запознахме на конференцията, но те те накараха да се почувстваш неудобно. Няма ли човек от семейството ти, с когото можеш да поговориш?
— Нямам семейство. Родителите, братята и сестра ми бяха убити. Съвсем сама съм.
— Искаш ли да ми разкажеш какво се случи с тях?
— Благодаря, но не.
— Добре. Е, надявам се, знаеш, че можеш да ми се довериш.
— Ти винаги си бил мил с мен.
— Удоволствието е изцяло мое.
Хана отпи от чая си. Ръката й трепереше, затова тя остави чашата на масата пред себе си, скръсти ръце и се залюля напред-назад.
— Бременна съм — заяви тя.
Помъчи се да се овладее, но шокът от изричането на думите я срина. Тя покри лицето си с ръце и заплака тихо. След няколко секунди усети присъствието на Муни до себе си. Той седна на канапето и нежно хвана ръцете й.
— Няма проблеми — каза той. — Всичко ще е наред.
Хана го погледна с мокрите си от сълзи очи. Той се усмихваше топло. И гласът, и докосването му бяха успокояващи.
— Имаш ли желание да поговорим?