Несправедливост за всички [bg]

Анита се замисли за думите на Норкрос вчера в колата. Как шефът бе първият агент на местопрестъплението и как е бил сигурен, че разследването ще е адски тежко.

— Защо ми възложи случая? — попита Анита.

Хармън я изгледа изненадано. После сключи ръце и облегна лакти на бюрото си.

— Тъкмо ти казах. Ти си моята способна и работлива агентка. Мислех, че си подходящият човек за работата.

— Знаеш ли какво мисля аз? Всъщност ти не ми възложи случая, а го окачи на врата ми като хомот. Ти беше на местопрестъплението. Знаеше, че е извършено на открито. Знаеше, че времето се разваля. Огън и вода са две от най-лошите неща, които могат да се случат на местопрестъпление, а в нашия случай имаме и двете. Уликите, останали незасегнати от огъня, бяха отмити от водата. Ти просто стовари случая върху мен. Когато шефовете се обадят, защо не им кажеш истината? Обясни им как си знаел, че случаят ще е адски тежък, почти невъзможен за разрешаване, затова си го стоварил върху агентката, чието съществуване те вбесява. Защо не им кажеш, че си се нуждаел от жертвено агне и затова си излял помията върху агентката, която с удоволствие би обвинил, ако всичко се обърка?

Анита си пое дъх. Едва успя да се сдържи да не каже какво точно мислеше: „Защо не им обясниш, че всички ще могат да хвърлят вината върху жената? Чернокожата жена!“ Но тя отказваше да хвърли тази карта на масата. Баща й я бе предупредил никога да не изиграва този коз.

„Трябва да се справиш с живота, като се трудиш усърдно и се посветиш на работата си — бе казал той. — Стараеш се повече и надхитряш изпълнените с предразсъдъци хора, макар да знаеш, че те мразят и ще направят всичко възможно да те унищожат. Оставаш вярна на себе си и принципите си. Приспособяваш се и превъзмогваш нещата. Така трябва да действаш.“