Несправедливост за всички [bg]

— Значи сигурно си напълнил колата пред магазинчето и си се полял с бензин, а после си решил да се проснеш на задната седалка и да поспиш.

— Може би.

— Най-разумно е да се върнеш там и да видиш дали някой те помни. Трябва да си платил за бензина, а ако си бил толкова пиян, със сигурност си направил впечатление.

— Страхувам се да се върна там. Страхувам се да се доближа до Джонсън.

— Къде ти е колата? — попита Джак. — Татко каза, че ченгетата не са успели да я намерят.

— Това страшно ще ти хареса. Дадох я на един чернокож тип на около седемдесет километра от Дърам. Той работеше по вехтата си бричка пред къщата си, когато минах оттам. Живееше в малка барака. Отбих там, взех си куфара и раницата от багажника, свалих номерата и му подадох ключовете. Трябваше да му видиш лицето. После се върнах на автостоп в Дърам.

— Защо го направи?

— Защото знаех, че ченгетата ще търсят колата. Не исках да я набутам в езерото или нещо подобно и реших, че е по-добре да я дам на някой, който има нужда от нея.

— Слушай, Тибоун, трябва да се върнеш и да решиш проблема. Така сам се уличаваш.

Томи отпусна глава и се вторачи в масата.

— Може и да съм виновен, Чук. Господ знае, че ми се искаше да пребия онзи кретен с голи ръце поне сто пъти, откакто татко се самоуби. Може да съм се напил и да съм откачил, да съм научил къде живее, да съм отишъл там и да съм го убил.

— Не казвай такова нещо дори и на шега. Не си го и помисляй!

— Не мога да се върна там, човече. Поне не още. Ако го направя и разкажа на полицията, че не помня какво съм правил онази нощ, ще ме арестуват със сигурност. Мисля, че просто ще попътувам известно време, а после, когато нещата се поуспокоят, ще се върна. Може междувременно да открият кой е истинският извършител.

— Имаш ли достатъчно пари? Нуждаеш ли се от нещо?

— Добре съм. Мама ми даде хиляда и петстотин долара, преди да тръгна. Ще ми стигнат за известно време.

Джак се протегна и докосна ръката на приятеля си.

— Нямах възможност да ти кажа това, но наистина съжалявам за баща ти — сподели той. — Съжалявам за всичко.

Очите на Томи се навлажниха и Джак забеляза сълзите, които се стекоха по бузите му.

— Можеш ли да повярваш, че той се самоуби, защото вярваше, че ще сме по-добре с парите от застраховката, отколкото с него? — изхлипа Томи. — Сигурно го е боляло ужасно. Иска ми се да можех да го прегърна отново и да го уверя, че всичко ще се оправи.