Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Код "Заплаха" [bg]
Код "Заплаха" [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Код "Заплаха" [bg]

Электронная книга - «Код "Заплаха" [bg]». Краткое содержание книги:

Джак Райън, който току-що се е завърнал като президент в Овалния кабинет, е изправен пред нова международна заплаха. Неуспешен преврат в Китайската народна република оставя президента Уей Джънлин без избор — той трябва да се съгласи с експанзионистичната политика на генерал Су Къцян. Китайската армия и флотът блокират Южнокитайско море и се подготвят да нападнат Тайван. Администрацията на Райън е решена да защити съюзниците си в региона от амбициите на Китай, но залогът е опасно висок. Новите мощни противокорабни ракети на Китай застрашават плановете на ВМС на САЩ да бранят острова. Междувременно китайските специалисти по кибервойна предприемат унищожителна атака срещу инфраструктурата на Америка. Джак Райън-младши и колегите му от Колежа са тайният коз в ръцете на президента. Но има един проблем: някой знае за тайната разузнавателна агенция и заплашва да я разкрие.
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 232
Перейти на страницу:

Мелани го погледна с налетите си със сълзи очи.

Мъжът продължи:

— И хич не ме е грижа, че посраният Джак Райън-младши е син на президента на Съединените щати. Ако той и тлъстата му фирма за финансов мениджмънт в Уест Одентън използват класифицирана информация, за да забогатяват, аз ще ги срина. Ще ми помогнеш ли, Мелани?

Мелани, загледана в таблото пред себе си, подсмръкна и кимна леко.

— Няма нужда това да трае дълго. Ти просто си отбелязвай разни неща, записвай ги и ми ги давай. Колкото и незначителни да ти се струват. Работиш в ЦРУ в края на краищата и за теб това трябва да е като детска игра.

Мелани подсмръкна отново и избърса очите и носа си с опакото на дланта си.

— Аз съм специалист по изготвянето на доклади. Аналитик. Не ръководя агенти и не шпионирам.

Дарън й се усмихна продължително.

— Е, вече го правиш.

Тя кимна отново.

— Мога ли да тръгвам?

Липтън отговори:

— Не е нужно да ти обяснявам колко важно в политическо отношение е всичко това.

Мелани подсмръкна пак, за да спре сълзите.

— Това е важно и в личен план, господин Липтън.

— Разбирам. Той е твоят мъж. Както и да е. Свърши си работата и след няколко седмици ще сме приключили. Ако нищо не излезе от разследването, вие, двете влюбени птички, за нула време ще се сгушите в къщичка с ограда.

Жената кимна. В знак на подчинение.

Липтън каза:

— Вече над тридесет години работя подобни неща. Разследвал съм американци, които работят за чужди страни, американци, които работят за организираната престъпност, или просто американци, които шпионират ей така — задници, които пускат класифицирана информация в интернет просто защото могат. Достатъчно дълго съм вършил тази работа, за да усещам кога ме лъжат, и съм вкарвал хора в затвора за подобни неща.

Говореше тихо, но заплахата в гласа му се върна.

— Кълна се в Бога, млада госпожичке, при най-малкото подозрение, че не ми казваш всичко, двамата с баща ти ще делите килия в най-насрания и най-тесен затвор, който Министерството на правосъдието ще намери. Разбираш ли ме?

Мелани само гледаше напред.

— Приключихме — каза Липтън. — Но бъди сигурна, че ще поддържаме връзка.

* * *

Мелани Крафт беше почти сама в метрото по жълтата линия, която пресича река Потомак, на път за малкия й апартамент в Александрия. Повечето време държеше лице в шепите си и подсмърчаше от време на време при спомена за разговора с Липтън.

Преди почти девет години откри, че баща й е предател. По това време тя учеше в последния клас в гимназията в Кайро и с осигурената стипендия за Американския университет се готвеше да запише международни отношения и да започне работа в Държавния департамент.

Баща й работеше в посолството, в Службата за военно сътрудничество. Мелани се гордееше с него, обичаше посолството и хората там и мечтаеше животът и бъдещето й да са свързани с него.

Няколко седмици преди дипломирането майка й замина за Тексас, за да се погрижи за една умираща леля, а баща й каза, че ще замине за няколко дни по работа в Германия.

Два дни по-късно, в съботната сутрин, Мелани беше излязла с мотора си „Веспа”, и забеляза баща си да излиза от жилищен блок в „Маади” — южен квартал с улици с дървета и високи блокове.

Изненада се защо той я излъга, че няма да е в града, но преди да успее да иде при него, тя видя как от блока излезе една жена и се хвърли в обятията му.

Жената беше екзотична и красива. Мелани веднага реши, че тази жена не е египтянка — имаше нещо средиземноморско в чертите й. Приличаше й на ливанка.

Видя как двамата се прегърнаха.

Видя как се целунаха.

През своите седемнадесет години живот не беше виждала баща си да прегръща или целува майка й така.

Мелани отби в сянката на едно дърво на отсрещната страна на широката улица, откъдето продължи да наблюдава двамата още малко. След това баща й се качи в колата си и изчезна в трафика. Тя не го последва. Седна в сянката между две паркирани коли, за да наблюдава сградата.

Момичето седеше на място с насълзени очи и яростни помисли — представяше си как жената излиза от входната врата на блока и как тя пресича улицата, отива до нея и я удря и събаря на тротоара.

След тридесет минути се поуспокои. Стана, за да се качи на мотора си и да си иде, но красивата жена излезе и застана на бордюра пред сградата с куфар с колелца до себе си. След няколко секунди пред нея спря жълт ситроен с двама мъже в него. За изненада на Мелани, двамата натовариха куфара на жената в багажника, а тя седна на задната седалка.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 232
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)