Код "Заплаха" [bg]

Райън се изненада.

— Няма ли да идваш до нас?

На лицето й се изписа разочарование.

— Не, съжалявам. Трябва да свърша една работа за хазяина.

— Искаш ли помощ? Аз се оправям добре с отвертка.

— Не… не, благодаря. Ще се справя.

Мелани видя как очите на Джак се местят натам-насам, сякаш търсят начин да разберат какво точно я е накарало да промени решението си.

Преди да успее да се поинтересува от внезапната промяна на плана, тя запита:

— Поканата за вечеря със сестра ти в Балтимор за довечера остава, нали?

Джак кимна бавно.

— Да.

След кратка пауза запита:

— Нещо не е ли наред?

— Не, изобщо не е така. Освен че забравих, че трябва да се погрижа за разни неща вкъщи. А и имам да свърша някои служебни работи за понеделник.

— Нещо, което ще свършиш в апартамента си или ще трябва да идеш в „Либърти Кросинг”?

„Либърти Кросинг” наричаха комплекса постройки, в който се намираше службата на Мелани Крафт.

— А, става дума за малко обществена информация. Знаеш как винаги работя малко на черно — отговори момичето с усмивка, за която се надяваше да не изглежда така пресилена, както я чувстваше.

— Мога да те закарам до вас — предложи Джак, като очевидно не се хващаше на въдицата, но участваше в играта.

— Няма нужда. Ще се кача на метрото и ще се прибера за нула време.

— Добре — отговори Джак и я целуна. — Приятно прекарване. Ще те взема към пет и половина.

— Нямам търпение.

Когато той тръгна към колата си, Мелани извика:

— Вземи си портокалов сок на път към къщи. Погрижи се за настинката.

— Благодаря.