Код "Заплаха" [bg]

— Правихме, Мелани, чрез други средства. Ще кажа отново, че ти си само малка част от пъзела. Но пък си нашият вътрешен човек… по-скоро вътрешна жена.

Мъжът изрече последните думи ухилен и бързо спусна очи по тясното яке на Мелани.

Тя не обърна внимание на забележката му и отвърна:

— Е, какво се е променило? Защо сте тук сега?

— Какво, не ти ли харесват посещенията ни?

Мелани изгледа Липтън. Погледът й сякаш казваше „яж лайна”. Такъв поглед той беше получавал от немалко красиви жени.

Дарън й намигна.

— Моите шефове искат да действаме. Говори се за подслушване на телефони, следящо оборудване, а дори и екип от хора, които да следят Райън и някои от колегите му.

Мелани поклати глава категорично.

— Не!

— Но аз им казах, че това не е необходимо. Благодарение на вашите… интимни взаимоотношения със субекта всяко наблюдение би представлявало намеса и в твоя личен живот. Шефовете ми не се трогнаха от тези думи. Не смятат, че си помогнала много досега. Но в края на краищата успях да ти осигуря малко време, за да ни издействаш добри данни, преди ФБР да разпореди пълен натиск.

— Какво искате?

— Искаме да знаем къде е денонощно, или поне колкото е възможно повече. Трябва да знаем къде пътува, кога лети, с кой самолет, в кой хотел отсяда, с кого се среща.

— Когато пътува по работа, не ме взема със себе си.

— Е, ще трябва да измъкнеш повече информация с хитри въпроси. С приказки в леглото — каза мъжът и намигна.

Мелани не отговори.

Липтън продължи:

— Карай го да ти праща по електронна поща разписанието си, когато пътува. Казвай му, че той ти липсва и че искаш да знаеш къде отива. Накарай го да ти праща потвържденията от авиокомпаниите, когато ангажира самолет.

— Той не лети с търговски авиолинии. Фирмата му има самолет.

— Самолет?

— Да. Един „Гълфстрийм”. Лети от Балтимор, но не знам повече. Споменавал го е няколко пъти.

— Аз защо не знам за това?

— Нямам идея. Казала съм на Олдън.

— Е, не си казала на мен. Аз съм от ФБР. Олдън беше от ЦРУ, а сега е под домашен арест. И определено не работи за нас.

Дарън отново намигна.

— Ние сме добрите.

— Да — отговори Мелани.

— Необходимо е да ни осигуриш информация и за колегите му. Най-вече с кого пътува.

— Как?

— Кажи му, че ревнуваш, че подозираш, че има друга любовница. Казвай му каквото трябва. Нали ви видях преди малко. Въртиш го на малкия си пръст. Това е добре. Използвай го.

— Да ти го начукам, Липтън.

Липтън се ухили и Мелани разбра, че го е зарадвала с отговора си.

— Това мога да го уредя. Ето сега говорим за едно и също. Чакай да спусна облегалката. Не че окачването на колата ми не е подлагано на такива изпитания, ако ме разбираш.

Той се шегуваше, но Мелани Крафт искаше да повърне. Почти инстинктивно протегна ръка и зашлеви агента на ФБР по челюстта.

Рязък шамар и месестото лице на Липтън издаде звук като изстрел от пушка в минивана.

Мъжът отскочи от болка и изненада, а лукавата му усмивка изчезна.