![Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/8/chetvrtoto-izmerenie-factoring-humanity-bg-download.jpg)
Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
И наистина перспективата й вече беше променена. Сега по-близката сфера се оказа тази, под краката й. Тя дори подозираше, че с усилие на волята би могла да я накара да се появи отдясно или отляво, отпред или отзад, или…
Или ката, или ана?
Ако нейният ум можеше да борави само с три чифта посоки едновременно и ако наистина можеше да избира от четири тука, тогава тя просто не успяваше да види един от чифтовете. Но определено нямаше абсолютна йерархия, нямаше смисъл, в който дължината да има по-големи претенции пред височината или дълбочината.
Тя отново разфокусира погледа си и се опита да изтрие предишния образ от ума си.
Когато пак погледна ясно, всичко си беше същото.
Тя опита още веднъж, като този път затвори очи, но не толкова дълго, че да се върне към интериора на конструкцията.
И тогава мъгливият фон като че ли наистина се премести…
Тя пак проясни погледа си.
Невероятно, но всичко беше различно. Хедър се задъха.
Сферите сега бяха два огромни купола, свързани по ръба си — все едно беше във вътрешността на гигантска топка, като всичко бе обърнато наопаки.
Вътрешната повърхност на топката сега изглеждаше зърнеста, почти като повърхността на една звезда — отново си помисли, че вероятно по някакъв начин наблюдава гледка от системата на Кентавър, въпреки пулсиращия биологичен ритъм, който се усещаше навсякъде.
Сега изглежда се носеше назад — още една промяна в перспективата. Тя се завъртя, плувайки в пространството, така че да бъде с лице по посока на привидното движение. Когато се доближи до повърхността, тя видя, че гранулите всъщност бяха милиони шестоъгълници, плътно прилепени един до друг.
Докато тя гледаше, един от шестоъгълниците започна да се отдалечава, образувайки дълъг, дълбок тунел. Докато той се удължаваше, Хедър видя, че стените му станаха мазни, после многоцветни и тя осъзна, че от своята нова перспектива, тя наблюдаваше една от змиите откъм вътрешната страна. Накрая тунелът се затвори, навярно при откъсването на змията от повърхността.
Най-после беше на няколкостотин метра от обширната извита стена.
Виеше й се свят, беше дезориентирана — като че ли многократно се бе въртяла на пети, така че да й се замае главата. Умираше от желание да изследва още нещо, но по дяволите, каква нещастна намеса на реалността! Трябваше да уринира. Надяваше се, че когато се върне всичко щеше да си е тук, на този етап, а не там, откъдето беше започнала. Щеше да е мъчително да напредне в изследванията си, ако винаги влизаше в този чуден свят от едно и също място.
Тя затвори очи, изчака представата за конструкцията да се появи в ума й, докосна стоп бутона и олюлявайки се излезе в странно ъгловатия свят, който наричаше свой дом.
21.
Когато Хедър излезе от стаята си, с изненадана видя през прозореца в края на коридора, че навън е нощ. Тя погледна часовника на ръката си.
Единадесет часа!
Тя влезе в дамската тоалетна, чиято врата се отвори под действие на пръстовите й отпечатъци. Седна на тоалетната, към която имаше освежаващ препарат, и започна да премисля това, което се бе случило. Първата й мисъл беше да каже на всички какво е открила — да изтича в двора, крещейки «Еврика!»
Но знаеше, че трябва да се въздържа. Това беше пробивът, който не само щеше да й донесе положението на пълноправен професор (и кариера!) в Торонтския университет, но и във всеки пожелан от нея университет в света. Налагаше се да отложи за известно време своето съобщение, докато не разбереше с какво си има работа, но не трябваше и да изчаква много дълго, за да не я изпревари някой друг. Достатъчно години бе живяла в света на «публикуваш или загиваш», за да знае, че даването на сведения в погрешния момент беше разликата между Нобелова награда и нищо.
Откриването на това какво представляваше странният свят, щеше да бъде истинският пробив; това, което искаше обществото.
Излезе в коридора. По дяволите, беше страшно уморена. Отчаяно искаше да предприеме ново пътуване — ако «пътуване» беше правилната дума за рейс, който всъщност никъде не отвежда.
Или не беше така? Трябваше да вземе видеокамера и да запише всичко; Кайл държеше камерата, която принадлежеше и на двама им. Може би хиперкубът наистина се сгъваше с грандиозна проява на специални ефекти и може би тя наистина отиваше там, където никой друг не бе стъпвал.
Но…
Хедър се бореше да сподави прозявката си, бореше се да убеди себе си, че не е уморена до смърт. Но тя все още се чувстваше недоспала от предишната вечер, когато до късно бяха сглобявали конструкцията.