Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

— Добрутро, д-р Грейвс.

— Добрутро, Чийтах. — Кайл изкара електронната си поща на друга конзола.

Чийтах мълчеше, навярно очаквайки по-нататъшен коментар от страна на Кайл за неформалния му поздрав. След малко обаче каза:

— Чудех се, д-р Грейвс. Ако успееш да създадеш квантов компютър, как това ще се отрази на мен?

Кайл хвърли поглед към механичните очи.

— Какво имаш предвид?

— Ще изоставиш ли АПЕ проекта?

— Няма да те разглобя, ако това имаш предвид.

— Но повече няма да съм приоритет, нали?

Кайл се замисли как да отговори. Накрая леко сви рамене.

— Не.

— Това ще бъде голяма грешка — каза Чийтах с равен тон.

Кайл прекара поглед по ъгловатата конзола. За миг очакваше, че ще чуе как заключващият лост на вратата се затваря.

— О? — каза той.

— Ще пропуснеш логичната следваща стъпка при квантовите компютри, която е да наблегнеш върху създаването на синтетично квантово съзнание.

— А — каза Кайл, — прословутото СКС. — Но после си спомни и учудено повдигна вежди. — О, имаш предвид Пенроуз и всички онези глупости, нали?

— Това не са глупости, д-р Грейвс. Знам, че са изминали две десетилетия, откакто идеите на Роджър Пенроуз в тази област са имали повече стойност, но аз ги прегледах и според мен те имат смисъл.

През 1989 г. Пенроуз, професор по математика в Оксфорд, публикува книга със заглавие «Новият ум на Императора». В нея той издигна идеята, че човешкият ум по природа е квантово-механичен. По това време обаче той не можеше да посочи която и да е част от мозъка, която би могла да работи на квантово-механичен принцип. Кайл беше започнал обучението си в Университета на Торонто малко след издаването на тази книга; много се говореше за нея тогава, но твърденията на Пенроуз бяха изглеждали на Кайл просто налудничави.

Няколко години по-късно докторът по медицина Стюарт Хамъроф трасира пътя на Пенроуз. Той беше установил точно това, от което се нуждаеше Пенроуз: част от анатомията на мозъка, която като че ли функционираше на квантово-механичен принцип. Пенроуз доразви това в своята книга от 1994 година «Сенките на ума».

— Но Пенроуз беше побъркан — каза Кайл. — Той и онзи другия твърдяха — как беше точно? — че част от цитоскелета на клетките представлява действителната работна зона на съзнанието.

Чийтах кимна утвърдително със своя LED надпис.

— Микротубули, по-точно — каза той. — В микротубулата всяка протеинова молекула има прорез и един единичен свободен електрон може да се плъзга напред-назад в този прорез.

— Да, да — кимна Кайл пренебрежително. — И един електрон, който може да е в много положения, е класически пример за квантов механизъм; възможно е той да е тук или навярно там, или може би някъде по средата и докато не го измериш, фронтът на вълната никога не се разпада. Но, Чийтах, скокът е твърде голям между това да откриеш някакви неопределими електрони и да обясниш съзнанието.