Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
А стоп бутонът трябваше да е някъде пред нея — малко напред, надясно от центъра.
Тя протегна ръка напред.
Нищо.
Обхвана я паника. Той трябваше да бъде там.
Затвори очи.
И половин секунда, след като го направи, около нея се оформи мисловен образ на интериора на конструкцията, който изглеждаше в представата й по същия начин като в началото.
Тя отвори очи и конструкцията изчезна; затвори ги и тя се появи отново. Имаше малко забавяне — повече от достатъчно, за да избледнее предишната картина — преди да се появи следващата.
Следователно беше илюзия. Тя затвори очи, изчака конструкцията да се появи в ума й, протегна ръка и натисна стоп бутона, отвори очи и видя панелите бързо да се затварят, после почувства как хиперкубът се разгъва около нея — извивайки се в един обратен вариант на предишния танц.
След минута гледката и при отворени, и при затворени очи бе една и съща: конструкцията се бе възстановила напълно. Тя пак бе в своя офис, пак в университета — знаеше го с мозъка на костите си. Все пак, за да се убеди напълно, тя отвори кубичната врата — вече беше експерт при действията с нея — и стъпи на пода. Светлината от сценичните лампи я заслепи.
Добре: Можеше да се върне вкъщи, когато поиска. Вече беше време да се впусне в проучвания.
Тя пак влезе вътре, дръпна вратата на мястото й, пое дълбоко въздух и натисна старт бутона.
И хиперкубът отново се сгъна около нея.
19.
Кайл влезе в лабораторията си на следващата сутрин и изведе Чийтах от режим на временно изключване.
— Добрутро, д-р Грейвс.
— Добрутро, Чийтах. — Кайл изкара електронната си поща на друга конзола.
Чийтах мълчеше, навярно очаквайки по-нататъшен коментар от страна на Кайл за неформалния му поздрав. След малко обаче каза:
— Чудех се, д-р Грейвс. Ако успееш да създадеш квантов компютър, как това ще се отрази на мен?
Кайл хвърли поглед към механичните очи.
— Какво имаш предвид?
— Ще изоставиш ли АПЕ проекта?
— Няма да те разглобя, ако това имаш предвид.
— Но повече няма да съм приоритет, нали?
Кайл се замисли как да отговори. Накрая леко сви рамене.
— Не.
— Това ще бъде голяма грешка — каза Чийтах с равен тон.
Кайл прекара поглед по ъгловатата конзола. За миг очакваше, че ще чуе как заключващият лост на вратата се затваря.
— О? — каза той.
— Ще пропуснеш логичната следваща стъпка при квантовите компютри, която е да наблегнеш върху създаването на синтетично квантово съзнание.
— А — каза Кайл, — прословутото СКС. — Но после си спомни и учудено повдигна вежди. — О, имаш предвид Пенроуз и всички онези глупости, нали?
— Това не са глупости, д-р Грейвс. Знам, че са изминали две десетилетия, откакто идеите на Роджър Пенроуз в тази област са имали повече стойност, но аз ги прегледах и според мен те имат смисъл.
През 1989 г. Пенроуз, професор по математика в Оксфорд, публикува книга със заглавие «Новият ум на Императора». В нея той издигна идеята, че човешкият ум по природа е квантово-механичен. По това време обаче той не можеше да посочи която и да е част от мозъка, която би могла да работи на квантово-механичен принцип. Кайл беше започнал обучението си в Университета на Торонто малко след издаването на тази книга; много се говореше за нея тогава, но твърденията на Пенроуз бяха изглеждали на Кайл просто налудничави.
Няколко години по-късно докторът по медицина Стюарт Хамъроф трасира пътя на Пенроуз. Той беше установил точно това, от което се нуждаеше Пенроуз: част от анатомията на мозъка, която като че ли функционираше на квантово-механичен принцип. Пенроуз доразви това в своята книга от 1994 година «Сенките на ума».
— Но Пенроуз беше побъркан — каза Кайл. — Той и онзи другия твърдяха — как беше точно? — че част от цитоскелета на клетките представлява действителната работна зона на съзнанието.
Чийтах кимна утвърдително със своя LED надпис.
— Микротубули, по-точно — каза той. — В микротубулата всяка протеинова молекула има прорез и един единичен свободен електрон може да се плъзга напред-назад в този прорез.
— Да, да — кимна Кайл пренебрежително. — И един електрон, който може да е в много положения, е класически пример за квантов механизъм; възможно е той да е тук или навярно там, или може би някъде по средата и докато не го измериш, фронтът на вълната никога не се разпада. Но, Чийтах, скокът е твърде голям между това да откриеш някакви неопределими електрони и да обясниш съзнанието.